Стахът от падане и страхът от провала

В тази статия ще разгледаме два от най-често срещаните страхове между катерачите – страхът от падане и страхът от провала – и ще ви въоръжа с няколко стратегии за справяне, дори вероятно елиминиране на тези страхове веднъж за винаги. Това е ценна информация, която може да промени вашето катерене и да ви помогне да преминете по-високи категории. Четете внимателно. Прилагайте. Преминавайте!

Нека започнем с разглеждане на страха от падане. Първо, трябва да отбележа, че е напълно нормално за начинаещ катерач да се страхува от падане. Също както е нормално да изпитваме страх, когато предприемем за първи път спускане със ски по стръмен улей или правиме първия си скок във вода от високо. Интересно е, че страхът не е към самите дейност сами по себеси, а към чувството за неизвестност. Какво би било, как бихме се почувствали и други такива. Поради тази причина страхът от спускането по улея или скока във вода започва да отслабва с всяко следващо излагане на въпросната ситуация. Същия принцип важи и за страха от падане. Щом започнете да трупате брой падания вие ставате по-опитни и свиквате с процеса, което води до постепено отслабване на чувството за страх.

Сега ще разгледаме две стратегии, които ще ви направят способни да преодолеете страха от падане.

Стратегия номер едно е да се идентифицира и намали реалния риска. Първата стъпка за справяне със страха е да се идентифицира и намали основателния страх и да се идентифицира и прогони въображаемия страх. Например, страхът от падане на замята преди поставяне на първата осигурителна точка при катерене на долна осигуровка е очевидно основателен страх. Отчитайки това вие можете да предприемете действия за намаляване на риска и така да премахнете страха изцяло. На традиционен марширут можете да си подсигурите, че осигуровчикът ви пази от земята докато включите пътвата осигурителна точка, а на спортен марширут можете да си подсигурите първата осигурителна точка да бъде предварително включена. И в двата случая вие предприемата действие, за да намалите риска в ситуацията и следователно намалявате или премахвате страха.

Друг основателен страх е залюляване по време на падане към издадено скално образувание като тераса или ръб. Бидейки наясно, че катерите в подобна опасна ситуация бихте могли да си представите ъгълът и дължината на потенциалното падане и да вземете разумно решение дали да продължите да катерите с този риск или да се върнете, за да избегнете риска.

Разбира се, много рискове са плод на въображението на неопитния катерач. Страхът, че осигуровчикът няма да ви хване ако паднете или страхът, че екипировката ще има дефект са често срещани фантомни страхове, които преследват много начинаещи катерачи. В тези ситуации вие трябва да поставите под съмнение тези негативни мисли и да надделеете над тях с разум. Вие знаете, че екипировката е тествана и гарантирано здрава, както и знаете, че можете да се доверите на вашия осигуровчик, считайки, че той е зрял и опитен. Прогонете тези фалшиви страхове като пренасочите мислите си към движенията на марширута и като си повтаряте фрази като „продължавай“, „отпусни се“, „давай, давай“.

Стратегия номер две за преодоляване на страха от падане е да се правят тренировъчни падания. Много катерачи са открили, че правенето на поредица от контролирани падания е много ефективен начин да надделеете този страх. Намерете безопасен марширут, препоръчително спортен марширут в лек надвес, и започнете с няколко къси падания, при които последната осигурителна точка е на нивото на колената ви. След няколко такива сесии преминете към малко по-дълги падания, където осигурителната точка е под нивото на коленете ви. Последната стъпка в тренирането на падания е да правите падания, при които осигурителната точка е на метър-два под краката ви. Поставете си за цел да правите по няколко тренировъчни падания всеки път когато ходите да катерите и постепенно страхът от падане ще загуби силата си над вас. При положение, че имате желание да се справите с този страх ще ви отнеме няколко месеца, може и повече, за да постигнете желания резултат, но повярвайте, че следвайки този подход в крайна сметка ще развиете стабилна психика, която не се поддава на безпочвени страхове.

Нека преминем към втория често срещан сред катерачите страх – страха от провала.

Страхът от провал притежава голяма сила над катерачите, които притежават значителна нужда от успех. Иронично, страхът от провал има тенденцията да поражда провал, защото вие сте разсеяни от мисли за възможноте резултати и губите фокус от процеса на ефективно катерене. Футболна аналогия е, когато водещия отбор премине в защите в крайната част на играта с цел запазване на преднината, и това доведе до загуба на играта. При катерене нагласа от типа „ще се стремя да не се проваля“ води до сковани и напрегнати движения и малка вероятност за справяне с прецизен пасаж или динамично движение. Още повече мислите ви се изменят към несигурност в познати движения, съмнения в способностите ви и фокусиране във възможността от провал вместо да се концентрирате в настоящия момент от процеса на катерене. Това психическо напрежение дава физическо отражение под формата на плитко дишане, прекалено стискане на хватките треперещи и напрегнати движения. Не след дълго имено това, което се опитвате да избегнете се превръща в реалност, защото се изпомпвате и падате. Важно е да се отбележи, че за разлика от страха от падане, който понякога е полезен, страхът от провал няма никаква друга полза освен да ви предпази егото. Страхът от провал е изцяло самовнушен, което означава, че елиминирането му е изцяло във ваши ръце.

Ето и две стратегии за преодоляване на този страх още в зародиш.

Стратегия номер едно е да се фокусирате върху процеса на катерене, а не върху резултата. Страхът от провал е породен от нагласа, която е ориентирана към резултата, и която постоянно премисля последиците от успеха спрямо провала. Следователно вие можете да победите този страх като се фокусирате на 100% върху процеса на катерене и никога не позволите на съзнанието ви да се чуди за възможноте резултати. Концентрирайте се над нещата, които са от непосредствено значение за изкатерването като прецизно позициониране на краката, отпускане на хвата, придвижване към следващата почивка и други такива. Можете да постигнете този абсолютен фокус като си визуализирате в съзнанието хватките и скалните елементи, които ви предстоят. Обърнете внимание на разнообразните и несъвършени форми, които правят всяка хватка уникална и се позиционирайте на хватката или стъпката по оптимален начин. Ако привлечете вниманието си по такъв начин то няма да имате възможност да мислите за успех или провал. Веднага щом мислите ви започнат да се отклоняват от процеса на катерене веднага прехвърлете мислите си в дишането. Ако е възможно направете пауза, поемете дълбоко дъх, почувствайте как въздухът влиза и излиза от гърдите ви и фокусът незабавно ще се върне в настоящия момент. Веднъж постигнато, можете да си върнете фокуса на катеренето с бързо изучаване на текущите хватки и стъпки. Това ще ви върне към нагласа ориентирана към процеса.

Стратегия номер две е да си дадете сметка, че е приемливо да се провалите ако това стане. Един по-глобален подход към перманентно премахване на страха от провал е да възприемето нагласата, че е напълно ОК да се провалите. Имайки желание да приемете тази съдба, която може да се случи вие напълно се освобождавате от този страх. Приемайки възможността от негативен резултат не означава, че няма да дадете най-доброто от себе си или, че ще се провалите. Вместо това, тази нагласа ви поставя в такова положение на съзнанието, в което можете да направите най-доброто от вас без да имате задръжки. Разбира се това, да приемем провала по такъв начин, е много по-лесно казано от колкото да се направи за някои хора. Вие можете да постигнете тази нагласа чрез съзнателно разграничаване на вашия личен образ от вашето представяне. Това може да е доста трудно в залата за катерене или на оживен катерачен сектор, защото непознатите ви хора имат тенденция да правят своите първи преценки за другите на базата на това как изглеждате и как се справяте. Вашата цел, в такава ситуация, е да приемете, че вашите истински приятели ще ви харесват без значение от това какви са ви катерачните умения и, че мнението на другите е незначително. Дали можете или не напълно да приемете тази нагласа зависи от вашата самоувереност и психическа устойчивост. Считайки, че полагате усилие да мислите по този начин вие ще придобиете психическа сила и ще се освободите от оковите на нуждата да се представяте заради другите. В най-добрия случай целта е да се катерим заради чистата наслада от процеса.

Ще завършим темата с кратко обобщение на четирите стратегии за справяне със страха от падане и страха от провал.

Номер едно – анализирайте своите страхове, за да определите дали са реални или въображаеми. Предприемете действия за намаляване на риска, който произтича от основателен страх, но преодолейте въображаемия страх чез разума. Знайте, че фантомните страхове са фалшиви.

Номер две – практикувайте безопасни транировъчни паданип, за да придобиете уувереност в осигуряващата система и за да премахнете страха от падане. Вашата дългосрочна цел е да можете да падате по време на опит без страх и психическа бариера.

Номер три – фокусирайте се в процеса на катерене и изживейте марширута движение по движение. Оставете резултата сам да се грижи за себе си.

Номер четири – осъзнайте, че е приемливо да се провалите ако това се случи. В крайна сметка, понякога падането от марширут е просто част от процеса на катерене. Така че, оставете си егото на земята, обърнете цялото си внимание към марширута и оставете катеренето да се разгърне пред вас и шансовете са, че ще се справите според максимума на възможностите ви.

За да научите повече за справянето със страха и подобряването на всички психически аспекти на катеренето, моля вижте книгата „Maximum climbing: Mental training for peak performance and optimal experience“ (http://trainingforclimbing.com/buy-books/maximum-climbing/).

Оригинален източник – http://trainingforclimbing.com/podcast-7-managing-the-fears-of-falling-failure/

Превод:

Петър Райков – the Ge 🙂