Не питай за цената на мечтата – бори се , литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред – в ръката, възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
“Това ли е пътеката, натам ли да вървим, как да останем човеци, и да оставим по-добри човеци след себе си? Затова ще се страхуваме цял живот. И ще търсим отговора не в забравата, не в отстъплението, не в примирението и консумирането на създаденото. Ще търсим пътя напред, към бъдещето, с неговия неунищожим стремеж към красивото и доброто”
Той не стигна върха! С години сънувания връх. Не стъпи на Еверест, а се върна по-голям от него! И в последния си тур по Камилата Людмил остави по скалите и дадената дума, и своята усмивка, и добротата, и безкрайната си човечност за нас. За да има с кого да се сравняваме вечно!”, – казва за него Николай Ковачев от инициативния комитет по честването на годишнината от рождението на алпиниста.
