Да се катеря, аз умея

Да се катеря, аз умея,  от Мина Янакиева

Опа

Да се катеря, аз умея, да слагам пети
и да тръскам пръсти.
Джобчета и ръбчета,
стискам аз,
с последни сили
хващам тоз перваз.
Магнезий ще сложа
и ще продължа,
чакай примката да закача!
Викат ми „аре малко
ти остана“ , на мен
ми се струва цяла сграда.
Кракът ми плесна и се
завъртях, във въжето се запилях,
като Сиси, аз паднах.
Мими от страх се сви,
на Гогата му излезнаха
бели коси,
Стамбата ококори
тез големи очи,
а Фазата дойде
да ме спаси.