13 дни на стената с поглед към слънцето – нов 900-метров маршрут по Северната стена на Айгер
Британката Фей Манърс и швейцарецът Роджър Шели прокараха новия маршрут „Solar Eclipse“ („Слънчево затъмнение“) по Северната стена на Айгер: 900 метра чист ентусиазъм, с предварителна максимална трудност 7c/7c+ и два пасажа, преминати с изкуствено катерене. През пролетта Фей и Роджър обещават да се върнат и да изкатерят целия маршрут свободно.
Когато чета новини за съвременните алпинисти, всеки път ме обзема сложна смесица от чувства: от искрено възхищение до тих ужас за състоянието на разсъдъка им. Защото един нормален човек, който разполага с удобно кресло, чаша силно кафе и дистанционно за телевизора, едва ли доброволно би заменил това богатство за отвесна стена, брулена от всички ветрове, и перспективата да спи върху висяща платформа.
За наше общо щастие обаче светът е пълен с ентусиасти, за които думата „комфорт“ е празен звук, а „почивка“ означава вместо офис стол под теб да се люлее платформа на две хиляди метра височина.
Героите на нашия разказ, британката Фей Манърс и швейцарецът Роджър Шели, решили, че на добрата стара Северна стена на Айгер, по която вече толкова хора са си трошили зъбите, сякаш ѝ липсва нещо. Няма нова линия. И без много да му мислят, те посветили 18 дни, за да прокарат точно такава.
Осемнадесет дни! За това време човек може три пъти да отиде на море или, в най-лошия случай, да изгледа отново всички епизоди на „Игра на тронове“. Но не. Те предпочели да прекарат 13 от тези 18 денонощия, висящи на стената и прокарващи маршрута „Слънчево затъмнение“ (Solar Eclipse).
Между другото, името не е избрано случайно или само за да звучи ефектно. Да наблюдаваш истинско слънчево затъмнение от платформа върху отвесна скала е, трябва да признаем, преживяване от съвсем друго ниво.
Докато на 12 август ние боязливо присвивахме очи към небето през опушено стъкло и възклицавахме, тези двамата висяха над долината, брулени от вятъра, и наблюдаваха как Слънцето се скрива зад Луната. Там, видите ли, царяла „неповторима атмосфера“. И как иначе: наоколо имало само скали и пълна откъснатост от този грешен свят, в който останали всички онези ненужни хора, влаковете им, преминаващи през вътрешността на планината, и суматохата долу.
Роджър Шели очевидно знае почти всичко за Северната стена. Петдесет изкачвания не са шега работа. Той вече е прокарвал нови маршрути и е повтарял чужди линии по стената, така че ориентирането на терена не е било проблем за него.
Както сам признава, в долната част на стената всичко е съвсем лесно и линията е очевидна. Колкото по-нагоре се стига обаче, толкова по-интересно става. Стената започва да прилича на карта на съкровище, по която всичко е загадъчно и криволичещо, а къде да поставиш ръцете и краката си остава неясно. След положените от тях усилия вече има логичен маршрут с дължина 900 метра и 33 въжета.
Най-пикантният въпрос в тази история обаче е трудността.
Манърс и Шели преминали почти целия маршрут със свободно катерене, но при два пасажа го преминават изкуственно. Те оценяват творението си приблизително на 7c/7c+ и заявяват: „Ще се върнем през пролетта, за да изкатерим всичко свободно.“ Казват го така, сякаш става дума за нещо съвсем естествено. Тази недовършеност запазва интригата. Сякаш ни приканват да се върнем и ние през следващия сезон.
И все пак Фей Манърс и Роджър Шели направиха нещо, за което впоследствие ще се пише в книгите. Те отново ни показаха, че човек може да живее на скалата 13 дни, да спи в чувал под открито небе и да смята това за щастие.
И макар аз, седнал на топло и сухо, да мога само да свия рамене и да кажа: „Господ да им е на помощ на тези екстремни типове“, някъде дълбоко в себе си завиждам на способността им просто да тръгнат и да начертаят своя следа върху легендарната грамада на Айгер, наблюдавайки затъмнението от място, където няма жива душа, а само вятър и камък.
Свалям им шапка.
Превод от руски език.
Източник: MOUNTAIN.RU
По публикации на Фей Манърс и Роджър Шели в социалните мрежи.
© MOUNTAIN.RU
АВТОР: ПЛАТОН ЛОЖКИН © MOUNTAIN.RU