Бъдещето на Екипирането

Написано от stamba | октомври 11th, 2016

Статията е прочетена 4862

НОВИНА: Американската Горска Служба налага забрана за практикуване на спортно катерене на скали, намиращи се на обществена собственост, в очакване на съответствие с препоръките за материали на UIAA.img_1534

Photo: Andrew Burr

Добре, това е лъжа, не се е случило… все още. През април 2016, Access Fund и Petzl спонсорираха втората конференция за бъдещето на фиксираните осигурителни точки (Future of Fixes Anchors Conference). Близо 60 всезнайковци, „болтиращи“ маниаци и представители на катерачни организации от цялата страна се събраха в Лас Вегас, за да обсъдят екипирането на маршрути, използваните материали, техники на премахване, финансиране, застраховка отговорност за компаниите извършващи преекипиране, най-добри практики, най-лоши практики, и болтирането като обществена услуга. Друга обсъждана тема бяха и препоръките за материали на UIAA, които предстоят да бъдат издадени.

Първоначалния катерачен „бум“ през 90те години на двадесети век е довел до поставянето на зашеметяващ брой болтове на стотици катерачни обекти в цялата страна. Повече от двадесет години по-късно, поставените болтове са към края на живота си. Много от тези болтове може би са си наред. Но много не са. На повечето спортни маршрути, ако един единствен болт е повреден, последиците могат да бъдат изключително сериозни. Освен това, много от нас нарушават правилата за безопасност. Някога тръгвали ли сте си от маршрут, спускайки се през един болт? Правили ли сте някога победен скок? Закачали ли сте се директно в примката докато осигуровчика ви пуска въжето, за да разтърве кучето си от бой?
За щастие, когато са правилно поставени, модерните катерачни болтове са достатъчно здрави и надеждни, и инцидентите са рядкост. Проблемите се появяват със стараенето на болтовете. А в цялата страна, болтовете остаряват.
Повечето болтове, поставени през 90те години и по-рано, са направени от поцинкована стомана. Цинкът е материал, който предпазва телените огради от ръждясване, което се случва, когато желязото реагира с кислород. Реакцията между цинк и кислород е толкова силна, че докато наоколо има цинк, кислородът пренебрегва желязото, като по този начин поцинкованата стомана не ръждясва. За съжаление, болтовете са галванизирани (за да може резбата им да продължи да функционира) и цинковото покритие е тънко. Скоро цинкът изчезва, превръщайки се в цинков оксид, който се остъргва; или цинков хлорид, който просто се отмива, оставяйки стоманата под себе си незащитена. Като да белиш яйце. Изчезне ли черупката (или част от нея), вкусното желязо на болта бива консумирано. Отнема няколко десетилетия, в зависимост от времето и климата, но ръждата унищожава болта.
Нещо още по-лошо – корозията се крие в самата дупка в скалата, което я прави неоткриваема. Дори на сухите катерачни обекти, дупките от болтовете формират сенчеста, често влажна микро-среда, която задържа вода, а изсъхването им води до концентрацията на минерали, които ускоряват корозията. Планката и външната част на болта може да изглеждат наред, докато вътрешните му части може да са повредени. Кени Паркър (Kenny Parker), главен преекипьор към New River Alliance of Climbers (NRAC) в New River Gorge, Западна Вирджиния, споделя, че на някои от двадесет-годишните спортни маршрути, които е преекипирал, е имало случаи, в които един болт да се окаже толкова здрав, че да изисква сериозна борба с метален лост, за да бъде помръднат. Друг болт, обаче, само на няколко стъпки по-нагоре, се вади или счупва без усилие. Човек никога не знае. Победен скок? Някой?
Болтовете може и да остаряват, но на най-популярните катерачни обекти, местните катерачни общности са се заели да подновят осигурителните точки с дълготрайна неръждаема стомана. За разлика от поцинковането, процеса по създаването на неръждаема стомана смесва металите привличащи кислород със самата стомана. По този начин устойчивата на корозия обвивка на болта непрекъснато се възобновява. Но подмяната на болтове (премахването им, разпробиването на вече съществуващи, или в някои случаи пробиването на нови дупки) изисква значителна инвестиция на време и пари. В райони като Боулдър (Boulder) и Йосемити (Yosemite), където повторното използване на оригиналните дупки от болтовете е на почит, на един опитен работник може да му отнеме цял ден, а понякога и повече, да преекипира един единствен спортен маршрут. Освен това отвесните скали, използването на лепени клинове, трудния достъп, и наличието на осигурителни точки, които не са достатъчно надеждни дори по време на преекипиране, допринасят за увеличаването на нужното време.
За да добиете представа, в малък катерачен сектор като Арсенал (Arsenal) в Райфъл Маунтин Парк (Rifle Mountain Park), Колорадо (Colorado), на опитен екипьор може да му отнеме две или три седмици на пълен работен ден, за да преекипира маршрутите. Райфъл е малък катерачен обект, а Арсенал е само един от 30те му сектора. Умножете това по стотиците катерачни обекти в страната и ще видите, че става въпрос за десетки хиляди часове работа. Да не споменаваме цената на самото оборудване от неръждаема стомана.
Добрата новина е, че местните катерачни общности се справят много добре с преекипирането и неговото финансиране. Боулдър (Boulder),Райфъл (Rifle), Ню (the New), Ред (the Red), Ръмни (Rumney), Йосемити (Yosemite), Джошуа Трий (Joshua Tree) – на тези и на много други добре познати обекти се работи по въпроса. Лошата новина е, че стотици не толкова популярни катерачни обекти в Америка си нямат големи катерачни общности или местни катерачни организации, които да събират пари и да организират доброволчески труд. На по-малко известни спортни обекти, простиращи се от Тенеси (Tennessee) до Калифорния (California), старите поцинковани болтове наближават или вече са подминали пенсионна възраст, без да има кой да се грижи за тях, и без пенсионен план.
Как така цялата инфраструктура на спорното катерене в Америка се оказа изложена на риск от корозия? Отговорът се състои от две части. Първо: В добрите стари времена не сме знаели по-добър начин. И второ: Хората, извършващи първи изкачвания плащат от собствения си джоб за малките лъскави неща, които цялата катерачна общност използва. Благодарение на тях, по-евтината поцинкована стомана все още се използва в щатите, удължавайки и утежнявайки инфраструктурната криза. От десетилетия на Европейските катерачни обекти се използва само неръждаема стомана, финансирана (включително и първите изкачвания) от катерачни организации или местни общности, които смятат, че катерачите са благотворни за икономиката. В Америка, обаче, субсидираното оборудване за първи изкачвания е рядкост.
По време на провелата се през април конференция, бе повдигната дискусия, касаеща предстоящото издаване на международни насоки за устойчивост на корозия при катерачните болтове. UIAA (международна федерация по катерене и алпинизъм; организацията отговорна за разработването и поддържането на глобални стандарти за безопасност за цялата катерачна екипировка, от въжета, през седалки до карабинери) отдавна има стандарти за здравината на болтовете. Сега организацията е на път да издаде насоки за осигуряването на дългия им живот.
Подтикната от поредица от случаи на повредени болтове в тропични катерачни райони, подложени на корозия като Тайланд и Доминиканската Република, UIAA сформира оперативна група за корозията по болтовете. Въпреки че официалните препоръки още са далеч от издаване, в общи линии те вече са ясни. Две от тях са от особено значение.
Първата от тях е появяването на стандарт, който гласи, че очакваната минимална продължителност на живота на катерачния болт е 50 години. Дори това да се струва твърде взискателно на екипьорите, то е наравно с подобни условия в строителната индустрия. Взема се предвид и неудобството при подмяна на болтовете. Докато някои болтове с покритие в пустинни условия могат да издържат 50 години, повечето болтове не могат. Но този аргумент ще остане спорен, благодарение на втората препоръка: неръждаемата стомана – била тя 304 или 316 – ще бъде минимално изискуемия материал. Поцинкованите болтове отпадат от списъка и официално ще бъдат обявени за използване само на закрито.
Като много други катерачни практики, досега екипирането на маршрути винаги е било свободно за всички, а официални документи, установяващи стандарти не са съществували. Дните на тази практика са преброени. Официални планове за управление на катеренето се появяват във все повече райони. Те ще започнат да се отнасят към препоръките на UIAA за най-добри практики. Ще се изисква неръждаема стомана. Повечето катерачи ще се съгласят, че тъкмо така трябва да бъде, но плашещото е, че установени катерачни обекти с разпространена употреба на болтове от ръждаема стомана могат да бъдат закрити, поради несъответствие със стандартите в индустрията. Бедствието е предречено: отсега нататък нито един екипьор не бива да поставя болтове с покритие. Кой, обаче, ще наложи тази етика?
„Всичко ще се сведе до обществения натиск“ казва Брейди Робинсън (Brady Robinson), изпълнителен директор на Access Fund. „Чувал съм следния аргумент: Ако не можеш да си позволиш катерачно въже, използваш ли въже за простор вместо това? Не, не използваш. Или намираш начин да се сдобиеш с катерачно въже, или изобщо не катериш с въже.“
„Целия икономически аргумент е неоснователен. Болтирането в частна собственост е едно нещо. Болтирането на скали, намиращи се на държавна собственост е публичен акт и поради тази причина трябва да се придържа към най-подходящия стандарт, който към този момент вероятно е изготвения от UIAA.“
Тогава какво да правят екипьорите, които не могат да си позволят висок бюджет? Американската асоциация по безопасно катерене (ASCA – American Safe Climbing Association) и много местни катерачни организации спонсорират подмяната на болтове с неръждаема стомана (в повечето вътрешни райони) или титан (в крайбрежните райони), всяко от които осигурява най-дълготрайната защита за съответната среда. Цената на екипирането на катерачен обект с болтове, направени от един от двата материала не е висока за една организация, където всеки допринася с нещо. Тя, обаче, е значителна, когато един единствен човек плаща цялата сметка. Повечето съществуващи програми субсидират само преекипирането. Първите изкачвания са друг въпрос.
По време на конференцията няколко презентации предложиха възможни решения. Какво ще кажете за следното: Агенциите по управление на земите да обхванат катеренето и да плащат за всичко. Макар и да звучи като неосъществима мечта, това е самата реалност за варовиковите скали в Джон Бойд Тачър Стейт Парк (John Boyd Thacher State Park), близо до Олбъни, Ню Йорк.
Пробивайки си път през заплетената декларация за последиците за околната среда и процедурата по разрешаване, малка група от катерачи убедили управата на парка да предостави части от варовиковия склон за катерене. Нещо повече – те ги убедили да финансират развитието на парка като катерачен обект, плащайки за труда и необходимите материали за екипирането на скалите. Макар това да е често срещана практика в Европа, в Америка такива случаи са рядкост. Дали това е бъдещата тенденция? Вероятно не, но е приятно да се случва от време на време.
По-обещаващо решение е плод на инициативата за фиксирани осигурителни точки (Fixed Anchor Initiative – FAI) на Ред Ривър Гордж (Red River Gorge). Тази инициатива е програма, която спонсорира с болтове авторите на първи изкачвания, като по този начин ги насърчава да използват неръждаема стомана за новите маршрути. Екипьорите продължават да плащат за болтовете, но на цената, която ще платят за поцинковани болтове, инициативата осигурява устойчива неръждаема стомана. Това се случва с помощта на дарения от катерачните общности, които доплащат разликата. Системата е простичка, но риск от злоупотреба съществува.
Подмяната на болтове (със своята цена, къртовски труд и изкусни трикове за премахване на старите болтове) ще продължи да подлага катерачната общност на изпитания в продължение на десетилетия. Но поставянето на по-добри, по-дълготрайни осигуровки в скалата още в самото начало може да се окаже по-важно. Инициативата за фиксирани осигурителни точки (FAI) и други организации показват, че е възможно местните катерачни общности да споделят разходите, в името на правилното екипиране.

Автор: Jeff Achey
Превод: Деница Мирчева
Източник: http://www.climbing.com/gear/the-future-of-bolting/

Отговори

Възли, които се използват в катеренето и алпинизма
Възли, които се използват в катеренето и алпи…
Публикувано преди 2 седмици

Възли за обвързване към въжето с което ще се катерим.

Осмица
Това е най-добрия възел за обвързване с въжето.
Обща информация:
Въжето, с което се обвързвате, трябва задължително
да минава през двете места предвидени за…

Възли, които се използват в катеренето и алпи…
16 медала от държавното първенство по боулдър
16 медала от държавното първенство по боулдър
Публикувано преди 2 седмици

В събота 24 ноември се проведе държавното първенство по боулдър за деца, юноши и девойки. Това катерачно събитие бе и последното състезание от купа "България" за 2018 година. Конкуренцията в…

16 медала от държавното първенство по боулдър
Златната катерачна есен – Боровец
Златната катерачна есен – Боровец
Публикувано преди 1 месец

Залата по катерене в НСА няма да работи на 22,23 и 24 септември
Залата по катерене в НСА няма да работи на 01.11.(четвъртък)
Публикувано преди 1 месец

Курс начално обучение по катерене на „Изкуствена стена“ м.Октомври
Курс Усъвършенстване м.Ноември
Публикувано преди 1 месец

Курса ще започне на 05.11 (понеделник) от 19:30 часа. Предназначен е за катерачи, които желаят да подобрят техниката на катерене и искат да преминат от ниво катерещ към ниво трениращ.…

Курс Усъвършенстване м.Ноември
Катерене на скали – Лакатник или Боженица
Катерене на скали – Лакатник
Публикувано преди 1 месец

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Лакатник
Малките големи или как на 12 се минава 8b
Малките големи или как на 12 се минава 8b
Публикувано преди 2 месеца

Дойде времето когато малките станаха големи  и съвсем заслужено влязоха в клуб 8b.  Ники е един от супер прецизните малки BG катерачи, който постига невероятни успехи през последните години в…

Малките големи или как на 12 се минава 8b
Курс катерене на скали-Родопи
Курс катерене на скали-Родопи
Публикувано преди 2 месеца

От 5 до 7 октомври организираме курс за катерене на скали. Обучението е подходящо за катерачи, които желаят да излязат от комфорта на изкуствената стена и да се научат  да…

Курс катерене на скали-Родопи
Катерене на скали – Боженица
Катерене на скали – Боженица
Публикувано преди 3 месеца

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Боженица
Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
Публикувано преди 3 месеца

От 6 до 16 септември в Инсбрук Австрия се провежда световното първенство по спортно катерене за мъже и жени в дисциплините скорост, трудност и боулдър. Състезанието за България  ще се…

Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
PreviousNext