Клуб по катерене и алпинизъм НСА

Това са най-ефектните движения в катеренето. Те се състоят от известна доза непредвидимост и риск, от където идва трудноста и страхът да се предприемат, когато катерачът е изморен или далеч над закачената примка. Те са обаче най-икономичното решение за хващане на отдалечените хватки.  Скоците трябва да са задалжителни във вашия набор от движения,ако желаете да имате напредък. Ето няколко съвета, които със сигурност ще ви помогнат:

Правило N1:  Скоците приличат на всяко едно движение на “хвърляне” (копие, тенис или голф топка). Това са балистични движения и всяка “желана” намеса по време на реализацията им води до провал: следователно когато скачате, мобилизирайте цялата си енергия, концентрирайте се  върху една единствена цел – тази да хванете желаната хватка и дайте всичко от себе си!

Правило N2: По време на движението, фиксирайте погледа си върху хватката “цел” и не пропускайте предварително да отбележите хватката с магнезий, за да е по-прецизна зоната на хващане, най-вече когато целта се намира извън обхвата на погледа ви (зад ръб на скала, или ъгъл; след изправяне на ръце). Това ще ви даде ценна информация за посоката която трябва да следвате. Когато отбелязвате, имайте в предвид позицията на главата ви от която ще гледате когато ще сте в началото на скока – това ще предодврати евентуален паралакс ( видимото изместване на положението на наблюдавания обект, дължащо се на наблюдението на обекта от две различни точки).

Правило N3: Започнете движението бутайки със единия или двата крака: по-голямата част от силата идва от долните крайници (използвайки меки еспадрили позволява избутването чак до края на пръстите на краката!). Мислете да използвате тази сила през цялото време на движението, или през цялото време когато краката могат да останат в контакт със стъпките. Най-вече – приберете ханша (стегнете дупето си) за да може силата на тласъка да се предаде на цялото тяло и да го повдигне. (Без прибиране на ханша при избутване с крака, тялото се деформира, дупето пада назад и ефикасноста намалява).

Правило N4: Тласъкът ви ще бъде по-мощен, ако действате по-дълго време с двете си ръце: пуснете ръката, която ще хване хватката, най-накрая, след като сте избутали максимално. В един отделен случай, когато тръгвате за скок от кръстосани ръце и трябва да освободите ръката преди да скочите за хватката или, когато ви е трудно да задържите краката си върху стъпките (в голям надвес или неуловими стъпки), за предпочитане е първо да пуснете ръката, след това да тръгнете от балансова позиция и да започнете скока като използвате свободната си ръка за да наберете инерция: това се нарича скок “въдица”.

Правило N5: Както при скоците или при атлетизма, научете се да използвате еластичноста на мускулите си, както и харектиристиките наречени миотатичен рефлекс (виж глава “Гъвкавост”), разтягайки групите от мускули които ще учавстват при вземането на инерция: направете няколко  засилки от горе на долу или настрани, в зависимост от посоката на където ще скачате и от пространството с което разполагате.

Правило N6: Много внимавайте в това как прилагате сила при хващане на хватките: много сила може да ви накара на забравите да стъпвате, а даже и да хващате. По скоро се стремете да прилагате силата постепенно.

Правило N7: Когато скоците са в надвес, една от големите трудности е да предодвратите падането на тялото назад, по време на скока. Това може отчасти да се избегне, започвайки движението с таз далеч от стената или скалата, задавайки му “влизаща” траектория. В този случай, запазете ръцете си изпънати в началото на напъна и действайте с трицепса, гърдите и гръбните мускули: това ще предизвика траектория на тялото наречена “ пергел” около оста с център началната хватка.

Правило N8: Когато скоците са диагонални, имате избор между няколко траектории: права, извита нагоре и извита надолу. Опитайте всички възможни решения, за да изберете най-доброто.

Правило N9: Дозирайте силата си така, че да пристигнете върху хватката със скорост равна на 0: при много голяма засилка, най-вече при странично ориентирани скоци със гладки, вертикални или много малки хватки (за един или два пръста), хватките стават трудни за овладяване.

Правило N10: При по-големите скоци, краката имат склонност да се отлепят от стената, когато хванете желаната хватка, а може би и преди това: вие контролирате много по-добре балансът на тялото ви, когато сгънете краката си назад, прегърбяйки се ( поза “скорпион”) и отпускайки раменете си преди да се стегнете отново по време на мъртвата точка на скока.

Правило N11: По време на скоците, времето, с което разполагате за да хванете хватката е изключително кратко: трябва да позиционирате пръстите си много бързо, за да можете след това да стиснете. Накланяйки главата си назад когато пристигате на хватката “цел” може да спечелите 1-2 стотни от секундата, като по този начин вие удължавате възходящата фаза на  движението.

Правило N12: Когато за пръв път опитвате някой дълечен скок, концентрирайте се първо върху  импулса и си поставете за цел да ударите с ръка стената на нивото на желаната хватка. След това, регулирайте траекторията си за да приближите ръката си до хватката и да я хванете.

Източник – Escalade et performance – Olivier Broussouloux,Laurence Guyon

Превод – Жени

Ключови думи: BIG JUMP, Обучение, Скоци, тренировка