За пламъчето в очите или как се става катерачка

Написано от fazata | март 14th, 2012

Статията е прочетена 6230

Казват, че ние всички сме си избрали съдбата; че никога не ни се дава повече, отколкото  можем да понесем, и че всичко, което ни се случва, има за цел не да ни пречупи, a само да ни огъвкави.  Ако обаче за кратък период от няколко месеца се случи да преживееш загубата на най-близкия си човек и твоя духовна половинка, покушение над живота ти, както и последвалия ад, в който жертвата става отново жертва, но този път на съдебната система и разследването, ти и твоята нервната система вече не са същите… Установяваш как от  позитивен и слънчев човек си се превърнал в посърнал, раздразнителен, нервен, сприхав, чието основно бягство от преживяното е работата, а единственото удоволствие – природата и усамотението. И макар да си повтаряш как най-важното е, че си оцелял, един ден разбираш: това само по себе си не е достатъчно, ако не започне процес на възстановяване.  Лекарите отдавна са формулирали това състояние. Наричат го пост-травматичен стрес – характерен за хора, преживели  покушения, самолетни катастрофи, земетресения, пожари, цунами. При тези екстремални състояния в мозъка рязко се изчерпват  депата на допамина.

Известен като един от „хормоните на щастието”,  неговата липса довежда до необратими понякога промени в психиката, в паметта, в здравето. Ти не ги усещаш, но тялото и мозъкът – да… Докато в един момент  нито ти, нито приятелите са наясно защо взаимоотношенията с теб не са както преди. И защо от човек, от когото всички са черпели вдъхновение и оптимизъм в трудни моменти, сега ти си този, с когото най-трудно се общува.  Поглеждаш се огледало и не знаеш къде е изчезнало онова пламъче в очите ти. И защо вече нищо не ти носи радост както преди. Сякаш и ангелите, които винаги са те закриляли, са отлетели, подплашени от теб и твоя гняв.

http://vbox7.com/play:8efbed9e2b

http://www.youtube.com/watch?v=Nr8x78rwkCo&feature=share

Когато обаче и здравето ти започне да куца, а лекарят, поставил диагнозата „пост-травматичен стрес”, ти каже, че състоянието ти е сериозно, знаеш, че не ти остава друг избор, освен да започнеш да възстановяваш тялото и духа си.  И както винаги на помощ идва (не)Случайността.

Когато покрай мой приятел попаднах в залата за катерене с накацали по стената пъшкащи хора, не можех да разбера за какъв дявол го правят.  Изобщо не подозирах, че по-късно това ще стане моя страст и терапия, която отново ще върне апетита ми за живот, забавления, работа, любов, приключения.  Изглеждаше ми идиотски безсмислено, налудничаво да катеря стена с височината на пететажен блок като антистресова и възстановителна терапия. Но тъй като мой колега и приятел вече ме беше записал, беше късно да абдикирам. И така с голямо нежелание започнах, успокоявайки се с мисълта, че след 3 седмици всичко това ще отиде в историята.

С моя страх от високо да се привържа към катеренето изглеждаше толкова вероятно, колкото катерач да се привърже към уикенд в мола. И ето дойде моментът за дебюта ми – забележителен и високодецибелов. Много при това: „Пуснете ме! Искам да слизам, да си ходя в къщи!” А агитката отдолу: „Давай, Павлинке, още малко!“ Забележително беше и покоряването на първия ми маршрут, след което  се спуснах по въжето премаляла, рошава, останала без дъх, с треперещи крака като Тотка в ръцете на ергенина бат Павле (от „ Де оня глас” на Чудомир).

Обещах си, че няма да се отказвам от срам пред себе си и останалите курсисти, но като свърши – ето нали вече не съм онази страхливка, просто ще си ходя по планините, ще си енджойвам и катеренето ще отиде в графата „Житейски опит”. Но колко съм грешала! Не съм знаела на каква кукичка съм се хванала, не съм знаела как удоволствието ще замести страха след много кратко време. И как мозъкът, започнал да произвежда допамин, ще иска още и още  от тези преживявания, доставящи му така необходимата храна.

В моменти на следкатерачна еуфория, когато всички проблеми ти изглеждат дребни и малки като пъплещи мравки, а здравословният ти смях става заразителен като епидемия, заявяваш на глас: „Че на кого са притрябвали трева и стимуланти, след като на света има ендорфинова посткатерачна смехотерапия !!!“

В индивидуалистична професия като моята, където усмивките са само изкуствени, а  приятелствата – конкурентни, светски, лицемерни и повърхностни, да срещнеш толкова хора на твоята вълна, с които можеш да покатериш, да се посмееш и позабавляваш, си е направо попадение. Най-ценното обаче в тези катерещи среди е истинското, естествено общуване, без да се налага да слагаш Маската на преуспелия човек, само и само да те приемат в социума.

Всеки път, когато се запътя към залата, си мисля, че сигурно са ми направили някаква тайна магия, която ме превърна от скучна, сериозна дама в запалена по екстремните преживявания шеметка, накараха очите ми да отново да светят, а сърчицето ми да бие по-бързо от на влюбена тийнейджърка на първа среща.

„Какво става с нея”, питат колеги,  пациенти, приятели. „Станала е една спокойна, щастлива, излъчва самоувереност. Нахилена до уши.  Да не би да е влюбена?” . „ Не можахме да Ви познаем, д-р Христова , та това Вие ли сте?”. „Много си се разхубавила, а последно имахте много уморен и болен вид.” „ Да не ни каниш скоро на сватба?”  „Не бе ,хора, това е от катеренето “. „Wow, Как поддържаш тази страхотна форма.  Диета ли, мъж ли? “„Не бе хора,  дължа я на Гогата, Фазата и Косьо”. Вдигане на вежди от отсрещната страна: „ Ааааааа, не е това, за което си мислете – те са треньорите ми  по катерене”. „А бе то, от 2 месеца са мои мъчители, но, да,признавам, на тях дължа тази си форма” . А най-близките ми приятелки: „Не знаем какво правите на това катерене, ама очите ти греят ”.

В същото време обаче, въпреки че ми донесоха душевно и здравословно възстановяване, новото ми хоби и амплоа не ще се харесат на всички, особено на некатерещите мъже с аспирации към мен. И тогава разбираш,  че заедно с твоята метаморфоза са се променили и критериите ти за човека, с когото искаш да споделяш живота си… Седиш и си мислиш дали мъжът, който те е поканил на вечеря, би се подмокрил, ако му се наложи да изкатери и наполовина от това, което правиш ти… Виждаш безплодните му усилия да те вкара първо в леглото, а след това и в националния битов стандарт – семейна вечеря с ракия и салата пред телевизора,  безсмислени уикенди с приятелски семейства на маса (уфффффффф). Безумни изглеждат и очакванията му да  станете средностатистическа семейна двойка  с привидно щастлив семеен живот, защото жените са се превърнали във вечно мърморещи отчаяни домакини и майки, а съпрузите им – в охранени, затънали в еснафски забавления и пороци  „улегнали” мъже… Децата – дебели и кисели, съпругът отдавна не е принц на бял кон, а изрод на магаре, а жената, яхнала метлата, не е онази принцеса, в която някога се е влюбил. И къдe отлетяха любовта и мечтите… А ти си пожелаваш никога, ама никога да нямаш такъв живот… „Време ти е за деца, за някой сериозен улегнал мъж до теб”,  съветват омъжените ти приятелки. Или „Открадни” си дете, като просто забременееш от някого.” (Моооляяяя?!?! Да открадна каквооооо?!?!?!?) „Къде си тръгнала с това катерене?”. „Нормалните мъжете отдавна слязоха  от  дървета”. Сякаш катерачите са някакъв хибриден човешки вид на 4 крака. „Да те запознаем с този или онзи богат 40 или 50-годишен богат разведен мъж/стар ерген, любител на голфа и на ол-инклузивните почивки”,  говорят по-възрастните ти познати, загрижени за твоето благополучие и бъдеще.  А ти си мислиш: „Нищо от никого няма да крада.  Децата не са крайна цел, а дар Божи. Търпението е велика мъдрост. Богатият  40 или 50-годишен мъж с неговия голф през уикенда би ме отегчил до смърт,  а от ол-инклузивните почивки най-много да стана дебела.”

И тайничко се подсмихваш, защото усещаш онази светлинка и безметежност, когато  отново, както в детството, правиш нещата, които те радват. И че няма нужда да бягаш, да търсиш и да преслeдваш миражи. Защото най-после си се обърнал към себе си. И там, вътре, си намерил Диамант.

Благодаря на моята приятелка Петя Димова  за подкрепата  да стана катерачка и за редакцията на тази статия.  Както и на Владо, който беше причината да стъпя на стената . И на всички треньори, които ме изтърпяха.И най-вече на проф. д-р Павлина Петкова, която инициира всички тези промени.

Очаквайте продължение: Супер Павлинка  на скалите

Автор: Павлина Христова

 

 

2 коментара to “За пламъчето в очите или как се става катерачка”

  1. Често е много по-трудно да се откриеш и да продължиш напред, от това да стъпяш на едно и също место. Пожелавам на Поли да се открие и още по-дълбоко към себе си, защото ще й е нужно върху скалата. А тя не толерира резерви, каквито всички имаме: страх, ужас, възторг, удовлетворение … Винаги зная, но не винаги успявам да удържа, че не споделя ли себе си със скалата след секунди политам. Приемам го не само като умора, но и реакция на непоносимост.

    Повечето наистина просто се озоват в ол нещо си, в голф клуб, правят сърцерспираща спа и какво ли не, ама само да блести. И това само защото било хубаво и някой го казал или гледал по телевизията и после като отишъл и се уверил какво е и нямал какво друго да каже, се похвалил и те ахнали от възхита, пък другата била ходила еди къде си и си купила нещо си, та за тази третата, която слушала и вече била с прическа от стилист и тя трябвало да се включи та … Вечни и „учудващо“ повтарящи се брътвежи с някак много предизвестен край. Какво по-естествено от това да се затоплиш или намокриш в спа, ама трябва ли цялата служба да знае ???

    Ще очакваме и Супер Поли на скали.

  2. Павлинка says:

    Първо беше мъжката гледана точка в катеренето като хобии начин на живот:
    http://climbnsa.com/2011/06/09/%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-30/.
    След това показахме женската гледна точка и начин на мислени
    Сега, Ице, тръпнем в очакване на продължението на статията ти от миналата година……. A коментарът ти, както винаги провокативно искрен, си е направо резюме или увод за твоята нова. Айде 🙂 :* от мен

Отговори

Златен медал за Мартина Бангеева от Имст, Австрия
Златен медал за Мартина Бангеева от Имст, Авс…
Публикувано преди 2 седмици

На 1 и 2 юни в Имст Австрия се проведе Youth Colour Climbing Festival, едно от най-популярните състезания в дисциплината трудност за деца до 14 годишна възраст. За поредна година единствените…

Златен медал за Мартина Бангеева от Имст, Авс…
Курсове по катерене и тренировки за деца през м. Юни
Курсове по катерене и тренировки за деца през…
Публикувано преди 3 седмици

На 28 май (вторник) от 19:30 часа започваме с курс начално обучение по катерене. По време на курса ще научим основите на  катерене, осигураване с горна, долна осигуровка, както и…

Курсове по катерене и тренировки за деца през…
ЗАЩО ОСНОВАТЕЛЯТ НА „PATAGONIA“ ИВОН ШУИНАР СМЯТА, ЧЕ СЪВРЕМЕННИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ УНИЩОЖАВА ПЛАНЕТАТА?
ЗАЩО ОСНОВАТЕЛЯТ НА „PATAGONIA“ СМЯТА, ЧЕ СЪВ…
Публикувано преди 4 седмици

Ивон Шуинар не изглежда като стеротипния успешен предприемач, нито на външен вид, нито когато говори, пише The Guardian. Основателят на американската марка за облекло "Patagonia" вярва, че оценките на фондовия пазар и…

ЗАЩО ОСНОВАТЕЛЯТ НА „PATAGONIA“ СМЯТА, ЧЕ СЪВ…
Александра Тоткова с бронзов медал от Грац, Австрия
Александра Тоткова с бронзов медал от Грац, А…
Публикувано преди 1 месец

От 10 до 12 май в Грац, Австрия се проведе вторият кръг от Европейския шампионат в дисциплината "Боулдър"за юноши и девойки. В състезаноето участваха 328 състезатели от всички най-добри катерачни…

Александра Тоткова с бронзов медал от Грац, А…
Гледайте EUROPEAN YOUTH CUP BOULDER 2019 | Graz (AUT)
Гледайте EUROPEAN YOUTH CUP BOULDER 2019 | Graz (AUT)
Публикувано преди 1 месец

Резултати вижте -  ТУК

Програма на състезанието:
Saturday, May 11th 2019

08:00 – 10:15 Contest Youth B female
10:25 – 12:45 Contest Youth B male
12:55 – 15:10 Contest Youth A female
15:20 – 17:10 Contest…

Европейската купа по боулдър за юноши и девойки Соре, Португалия
Европейската купа по боулдър за юноши и девой…
Публикувано преди 1 месец

От 26 до 28 април в Соре, Португалия се проведе първи кръг от европейската купа в дисциплината боулдър за юноши и девойки. България бе представена от 6 състезатели в три…

Европейската купа по боулдър за юноши и девой…
Курс начално обучение по катерене през м.май
Курс начално обучение по катерене през м.май
Публикувано преди 2 месеца

На 30 април от 19:30 часа започваме с курса за начинаещи катерачи. По време на курса ще научим основите на  катеренето, осигураване с горна, долна осигуровка, основните възли, които се използват…

Курс начално обучение по катерене през м.май
Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб
Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб
Публикувано преди 3 месеца

По-добре късно от колкото никога. Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб, което беше първи кръг от Интер регионалната купа Alps-Adriatic iRCC 2019 в дисциплината боулдър. 

Медалисти на състезанието от…

Една история на Алекс Тоткова
Една история на Алекс Тоткова
Публикувано преди 3 месеца

Александра Тоткова говори за мотивацията в катеренето, мечтите и предизвикателствата в живота. Въпреки че е само на 13 години, тя знае точно какво иска да постигне. Алекс е първата българка, жена…

Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Словения
Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Сл…
Публикувано преди 3 месеца

На 3 март в Радовице, Словения се проведе втория кръг от Интер регионалната купа Alps-Adriatic iRCC 2019 в дисциплината боулдър. Отново клуба по катерене на НСА спечели призови места в…

Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Сл…
PreviousNext