Белият кон и cвръх-хората на планината (най-голямата тайна), II част

Написано от stamba | февруари 27th, 2011

Статията е прочетена 5397

Не мога да гарантирам, че тази статия ще промени живота Ви. Това, което знам със сигурност обаче е, че тя промени моят преди още да съм успял да я напиша.

През 1983 година жена на име Рита Кинтеро бе забелязана да се скита бездомна, изнемощяла от глад и объркана недалеч от мястото, където живея в момента – в един от крайните квартали на Канзас Сити. Била облечена в екстравагантни дрехи с ярки цветове и говорела бързо на някакъв неразбираем език. Рита била прибрана от полицията и предадена от властите в местна психиатрична клиника. След поредица от прегледи и консултации с експерти лекарите определили езика й за нечленоразделен брътвеж и диагнозирали странната жена с остра форма на шизофрения. Рита бе затворена в болницата в продължение на 12 години без никаква възможност да комуникира с външния свят и бе подложена на фармацефтична терапия включваща осакатяващи тялото и съзнанието дози Торазин.

Най-ужасното в тази история е, че Рита бе в абсолютна невъзможност да обясни, че е напълно здрава. Всъщност, по всяка вероятност далеч по-здрава от всеки човек когото познавате. Езикът, които говореше е древното уто-ацтекско наречие рарамури, което няма писмена форма и е съхранено единствено в каньона Баранка дел Кобре (Медения Каньон) в Северно Мексико, където няколкото хиляди членове на племето Тараумара го предават един на друг от поколение на поколение. Тукашната система открадна 12 години от живота на Рита, поради простата причина, че културата, езикът и начинът й на съществуване все още са абсолютна мистерия за останалия свят. Защо и как Рита Кинтеро се оказа на хиляди километри от дома си чак в Канзас ще Ви разкажа по-късно. Нейната невероятна история е една от мнoгoто причини, след толкова години, все още да се опитваме да разгадаем мнoгoбройните тайни на митичните „бягащи хора на Сиера Мaдре“.

Как е възможно?! Как е възможно индианското племе Тараумара въобще да съществува? Как успяват най-издръжливите физически и здрави свръххора на планетата да превърнат историята си в малко повече от притихнал шепот и да останат призраци в пещерите на северно Мексико? Как може цяла една автономна раса със своя собствена култура и древен език да се самоизолира в 500-годишен пашкул и да остане недокосната от пъплещата навсякъде около тях цивилзация на XXI век? Погледнете картата и ще видите, че човешките мравуняци на Хюстън, Сан Антонио и дори Ню Орлийнс не са чак толкова далече от техния непристъпен каньон. Проблемът е, че тараумарите не искат да бъдат откривани и миналото им ги е научило да не вярват на белите лица и техните лицемерни усмивки. Разбрали са навреме, че нашите открития водят до неизбежни закрития. Затова още след като са пристигнали конкистадорите на Кортес, рарамурите, както те наричат себе си, са потънали дълбоко в гърлото на взимащия дъха „Меден каньон“, изчезнали са под зеленото наметало на планината и днес могат да бъдат открити само тогава когато те го пожелаят.

Вече споменахме, че cъвременният свят знае много малко за тях – еденици са тези допуснати от тараумарите в тяхната мистериозна общност. Знаем със сигурност, че рарамурите не боледуват от рак и са в състояние да тичат непрекъснато и с изумителна скорост в продължение на дни и нощи. Казват, че ако пожелаели да участват в маратони и ултрамаратони, най-добрите тараумари щели да смажат всички световни рекорди.

През 1971 година американският физиолог доктор Дейл Грум се добрал до дъното на каньона и бил толкова изумен от това, което видял, че казал следното: „Ще трябва да се върнем 2800 години назад в човешката история, за да открием нещо подобно на тази изумителна раса. По всяка вероятност от времето на древна Спарта не е съществувал народ в такава невероятна физическа форма“. Мексиканският учен Франсиско Алмада също се добрал до Тараумарите и не можел да повярва на очите си, след като видял състезание, в което шампионът на племето пробягал наведнъж 700 километра! Може и да не сте чували за тараумарите, но най-великите бегачи на света от саваните на Африка до Япония знаят много добре историите за подвизите на планинските хора-антилопи и горят от желание да научат тайните им.

Нямаше да мога да пиша тази статия ако не бе безценната информация събрана от бегача-авантюрист Кристофър Макдугъл, който преди няколко години се спусна в каньона в търсене на митичния Кабайо Бланко – единственият външен човек, приет от рарамурите, като пълноправен член на племето.

След безброй перипетии Макдугъл открил Кабайо и чрез него проникнал в много от тайните на племето. Нещата, които научил били меко казано изумителни. Най-много го интересувало дълголетието и неуязвимостта на племето. Какво точно ги прави толкова по-издръжливи, здрави и силни от нас? Защо не страдат от болестите на първия свят? Къде са раковете, сърдечно-съдовите заболявания, диабетът, депресията? Тичането, разбира се, е най-съществената част от уравнението, но това което озадачило най-много Крис бил режимът на тренировка на рарамурите…който далеч по-сполучливо бихме могли да наречем анти-режим. Работата е там, че тараумарите не само, че не се подготвят за унищожителните си надбягвания в каньона, а често в нощта преди състезание вдигат масови купони наситени с танци, оргии и индустриални количества алкохол. Тараумарите са на практика пияни всеки трети ден от живота си, но необяснимо как, това не разрушава черните им дробове.

Възможно е голяма част от тайната им да се дължи на това с какво се хранят. Някой бе казал „Човек е това, което яде“ и ако в тази фраза има доза истина, то определено си заслужава да надникнем в единствената по рода си диета на тараумарите. Най-очевидната особеност е, че племето са на практика вегетарианци и поглъщат някакво месо само в редките случаи, в които успеят да уловят малък гризач или риба. Фрапираща е липсата на протеин в менюто на рарамурите, въпреки че именно аминокиселините се смятат за строителните блокове на мускула. Храната им се състои от около 10% протеин, 10% мазнини и 80% въглехидрати. Преобладават горските плодове, зърнените храни и каша наречена пиноле, която се състои най-вече от царевично брашно.

През живота си, който обикновено продължава над 90 години, тараумарите поглъщат огромно количество царевица. Тя е богата на изключително полезните фенолни антиоксиданти. Дори бирата им наречена тескино е сварена от царевица и гъмжи от хранителни съставки. Изумително е все пак, че група хора хранещи се предимно със сложни въглехидрати и консумиращи повече алкохол отколкото всички елитни български футболисти взети заедно, са в състояние да постигнат такава нечовешка издръжливост.

Възможно е ключът към загадката да е в мистериознните семена на растението чиа (от семейството на Salvia Hispanica), които виждате да държа в ръката си на снимката. Тараумарите твърдят че имат чудотворни свойства и ги консумират ежедневно под формата на храна и енергийна напитка. Открих ги след доста перипетии във вездесъщия Интернет и като работен експеримент за тази статия от около месец ги използвам подобно на рарамурите. Според индианците семената чия са основен източник на енергия и здраве, а древните ацтеки са били толкова признателни на растението, че са имали празници посветени на него. Казват, че чиа е един от най-мощните антиоксиданти в природата, а легендите в Интернет за подвизите на тези семена на клетъчно ниво нямат брой.

Не знам какво е истина и какво не, но аз определено виждам промяна в себе си, откакто включих чиa в иначе безотговoрния си метод на хранене. Напитката, която виждате на снимката също се приготвя от това растение и тараумарите я наричат искияте. Пият я преди, по време и след състезание. Общо взето приготвянето е елементарно и включва разтварянето на семената в чаша с вода. Резултатът е много странен – течността променя значително плътността си и като че ли се желира. Малко е странно да надигнеш чаша с полу-желирана вода, но…вкусът е изненадващо приятен и сладък! Семената могат да се ядат направо с лъжица и също имат приятен остатъчен вкус.

Интересно дали тараумарите не дължат голяма част от здравето си на липсата на мазнини в диетата си? Според светилото на онкологията доктор Робърт Уайнбърг от Масачузетския технологичен институт (MIT) 1/7 от смъртоносните ракове се дължат на прекалено натрупване на тлъстини в тялото. Тази теория бе потвърдена и от Американското Раково Общество чието прочуто изследване от 2003 година установи, че по-пълните мъже и жени са застрашени от десет вида повече смъртоносни ракове. Според д-р Уайнбърг ако намалите животинските протеини и синтетични подсладители за сметка на плодовете и зеленчуците, ще намалите съществено и риска от рак. Възможно е туморите да избягват телата на тараумарите основно поради тази причина. Те действително следват максимата – яж, за да живееш, а не живей за да ядеш!

Ако влезете в някои супермаркет тук в Щатите, ще забележите, че част от магазина е отредена за т.нар. „органични“ храни. Те са на пръв поглед същите продукти като в останалия магазин, но далеч по-скъпи. Причината е, че са смятани за здравословни, „чисти“ артикули, отгледани по естествен начин. Аз лично се ядосвам всеки път когато ги видя: ако те са органични, то това не означава ли че останлите продукти са…синтетични?

Американците са най-затлъстялата, инертна и отровена нация на света. Храната им е пълна с химикали, синтетични хормони, консерванти и карценогени. Месото е толкова третирано със соматотропен хормон, че Европейският Съюз е забранил вноса му със закон. Рибата е отровена с живак, а за токсичните пилета можем да напишем цяла статия. Почти всеки продукт в магазина съдържа вредния високофруктозен сироп. Храната си я готвим редовно чрез облъчване с микровълнова радиация или я пържиме върху отровния химикал Тефлон. Възможно е не тараумарите да са открили тайната на дълголетието, а ние да сме открили как да си скъсим живота.

Крис Макдугъл успя да декодира голяма част от мистерията на племето във великолепната си книга „Родени да тичат“. Сред най-интересните прозрения е откритието, че тичането на огромни разстояния е кодирано в самите гени на всеки човек и че по всяка вероятност ние не го правим, защото просто не помним това, което тараумарите никога не са забравяли.

автор: Иво Иванов, Канзас

Белият кон и cвръх-хората на планината (най-голямата тайна), I част

3 коментара to “Белият кон и cвръх-хората на планината (най-голямата тайна), II част”

  1. Ето още информация по темата за който му е интересно:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Tarahumara

    Има и филм за тях:
    http://www.raramuritale.co.uk/

  2. В последния филм има и медицинско изследване за това какво става ако се тича с маратонки и без . Извода е : „Изхвърлете си маратонките, тичайте боси!“

Отговори

Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб
Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб
Публикувано преди 1 месец

По-добре късно от колкото никога. Снимки от лагера в Graz и състезанието в Загреб, което беше първи кръг от Интер регионалната купа Alps-Adriatic iRCC 2019 в дисциплината боулдър. 

Медалисти на състезанието от…

Една история на Алекс Тоткова
Една история на Алекс Тоткова
Публикувано преди 2 месеца

Александра Тоткова говори за мотивацията в катеренето, мечтите и предизвикателствата в живота. Въпреки че е само на 13 години, тя знае точно какво иска да постигне. Алекс е първата българка, жена…

Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Словения
Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Сл…
Публикувано преди 2 месеца

На 3 март в Радовице, Словения се проведе втория кръг от Интер регионалната купа Alps-Adriatic iRCC 2019 в дисциплината боулдър. Отново клуба по катерене на НСА спечели призови места в…

Резултати от Alps-Adriatic iRCC Радовица – Сл…
Държавно първенство по Dry tooling 2019
Държавно първенство по Dry tooling 2019
Публикувано преди 2 месеца

от Диан Апостолов 

На живо от Cheongsong Южна Корея
На живо от Cheongsong Южна Корея
Публикувано преди 3 месеца

Полуфинали от световната купа по ледено катерене, при жените участва Радка Петкова единствената представителка на България в този сезон на световната купа.

Снимки от коледното парти 2018 год.
Снимки от коледното парти 2018 год.
Публикувано преди 3 месеца

Каледно парти
Коледно парти
Публикувано преди 4 месеца

Коледното тържество на клуба по катерене и алпинизъм на НСА ще се проведе на 21.12 (петък) от 18:00 часа в парти център „THE STREET“, намиращ се до спортия комплекс Пулев.

От клуба…

Коледно парти
Възли, които се използват в катеренето и алпинизма
Възли, които се използват в катеренето и алпи…
Публикувано преди 5 месеца

Възли за обвързване към въжето с което ще се катерим.

Осмица
Това е най-добрия възел за обвързване с въжето.
Обща информация:
Въжето, с което се обвързвате, трябва задължително
да минава през двете места предвидени за…

Възли, които се използват в катеренето и алпи…
16 медала от държавното първенство по боулдър
16 медала от държавното първенство по боулдър
Публикувано преди 5 месеца

В събота 24 ноември се проведе държавното първенство по боулдър за деца, юноши и девойки. Това катерачно събитие бе и последното състезание от купа "България" за 2018 година. Конкуренцията в…

16 медала от държавното първенство по боулдър
Златната катерачна есен – Боровец
Златната катерачна есен – Боровец
Публикувано преди 5 месеца

PreviousNext