Чистият стил-история на изкачванията на големите стени със свободно катерене част 1

Във времето на стабилно нарастваща техническа сложност расте изкушението да се разгледа развитието на свободното катерене по големи стени изключително като гонитба на стилове и цифри. Но тази привидна зависимост от цифрите скрива реалните пробиви. Бегъл поглед на трите колоса на Северна Америка –  Йосемицката долина с нейното винаги xубаво време и превъзходен гранит, разрушеният диоритов Блек Каньон в Gunnison и 4346 метровия Diamond на Longs Peak, прекрасно илюстрират широкия спектър от възможности.

От различните идеи и стилове, от соло и онсайт до многобройните отборни обсади, се кове мечтата за честна игра, за преминаване на големите стени със свободно катерене. Резултатът от опита за осмисляне на креативния процес на свободното катерене в богуола се изразява в следните изкачвания във времето.

1868-73 год. Австрия

Немецът Herman Von Barth прави многобройни изкачвания в Северен Тирол, най-често солови като например маршрута “Barth Chimney” 4+ категория на трудност, (скалата на UIAA) на Untersberg, Bertechsgarden.

1869 год. Италия

Австрийците Паул Громан, Франц Интеркофлер и Петер Залдер правят заявка за 4 категория, изкачвайки 350 метровата южна стена на Чима Гранде ди Лаваредо в Доломитите.

1881 год.Франция

Александре Буржене с приятелите си – гида Бенедикт Вене и британския “пионер” Алберт Мемъри, правят първото изкачване на скалната кула Грепон. На легендарната скална цепка “Mummery Crack”.Водач по трудният пасаж е бил Бенедикт Вене.

1900 год. Италия

Тита Пяц прави първото солово изкачване по североизточната стена на “Punta Emma”, включително участъка “Piaz Crack” с 5- категория на трудност. Това изкачване на Пяц формира основата на всички солови изкачвания, то е било първото с преминавания на пасажи от тази категория, за което е било необходимо една целенасочена подготовка.

1901 год. Италия

Първото групово изкачване по 650 метрова южна стена на Мормолада, в което участват французинът Брайтън Беатрис Томосон и гидовете Мишел Бетега и Борторо Загонел. Значителна трудност преставлявала преминаването на гладка камина (за първи път премината соло от Луиджи Рици при по-ранен опит).

1911 год.Италия

Австриецът Паул Пройс преминава повече от 300 маршрута. При първото изкачване на източната стена Campanile Basso, той преминава ключовия пасаж соло от 5 категория, след това, за да демонстрира контрол над ситуацията, слиза пак от там. Повечето изкачвания на Паул Пройс са в солов стил (той е бил един от пионерите на този стил). Повечето от изкачванията му са в солов стил, при който не използва никаква осигуровка при преминаването на трудните пасажи. Неговият метод и за слизане с катерене по самия маршрут не се налага в катерачната общност, огромният риск и опасността на този вид изкачвания не се възприемат и не след дълго, при едно такова изкачване, той загива.

1913 год. Италия

Ханс Дюлфер прави мощен пробив: със своята свръзка Валтер Фон Бернут преминават 350-метровата западна стена на Чима Гранде, взимайки само два клина и два карабинера за пасажа от 5 категория. През същата година Дюлфер прави впечатляващо изкачване от 6 категория от една кула на друга по южната стена на “Torre del Diavolo”. Дюлфер прилага и една нова техника за преминаване на цепнатини, която се използва и до днес.

1925 год. Италия

1000 метровата северо-западна стена “Civetta”, 5+ е премината чисто от немците Емил Золидел и Густав Летенбауер за рекордните 15 часа. Взимайки предвид отвесните скали и дължината на пасажите по маршрута това вероятно е било най-трудното изкачване в света за този период.

1935 год. Франция.

Пиер Ален след целенасочена подготовка във Фонтенбло в свръзка с Раймон Ланинже се изкатерва чисто по северната стена на Пти Дрю. Маршрутът е бил с 6 категория на трудност с дължина 850 метра. Това е било дългоочакваното изкачване на Дрю, за този период скалната игла представлявала един от проблемите в Алпите.

1952 год.Италия

Австриецът Херман Бул преминава соло чисто (прединмо 6 кат.) 850 метровият маршрут Cassin Rout по северо-източната стена на Пиц Бадиле за 4,30 часа, слиза по северния гребен 5.5 800 метра и се връща с велосипед, по пътя заспива и пада в река “Inn”. С това свое изкачване Херма Бул поставя основите на скоросните солови изкачвания, които ще са актуални за доста по-късен период от евоюцията в Алпинизма.

1954 год.Франция

Британците Джо Браун и Дон Уиланс преминават западната стена на “Blaitier”. Техният маршрут включва участъка Fissure Brown 6+ кат. на трудност. Пасажът представлява широко отворена цепнатина “офлуид”, при която осигуряването било невъзможно.

1957 год. Италия

Дитер Флан и Валтер Филип прокарват 40 въжета нов маршрут по “Civetta” с пасажи от 6+. Дълго време техният маршрут с считан за най-сложния в Доломитите.

1958 год. Норвегия

Арна Рандерс и Ралф Хойбах преминават 1600 метровия маршрут 6-кат. по изпочния контрафорс на Trollveggen

1959 год. С.А.Щ.

Роял Робонс прави преминаване по “Steck-Salathe” на “Sentien Rosk” чисто, с изключение на 40 футова торцова стена. Едва 11 години след това, през 1970 год. Стив Уансч преминава този участък.

1964 год. Канада

Дон Вокерот преинава Missionary Crack 350 метра 6+кат. в Yamnuska. Веднага след него е Лойд Маккей. Той повтаря маршрута, пропускайки една от хватките на пасажа.

1964 год. С.А.Щ.

Франк Сешрер и Уоли Рид преминават чисто “East Buttress” (7- 13 въжета) на Ел Капитен. Това е било първото изкачване, което преминава митичната 6 категория.

1964 год. С.А.Щ.

Северо-източния катрафорс “Higher Cathedral” (6 кат.13 въжета) е преминат свободно от Франк Сешрер и Джеф Дозиера.

1965 год. С.А.Щ.

Директисимата на северния котрафорс “Middle Cathedral”(7-кат.17 въжета) Франк Сешрер и Ерик Бек преминават чисто за един ден. Този вид скоростни изкачвания за този период са били изключителна рядкост и осъществяването на едно такова изкачване се е считало изключително престижно.

1968 год. Италия

Братята Райнхолд и Гюнтер Меснер преминават по централния контрафорс “Heiligkreuzkofel”. Последователи оценяват маршрута като първата в света 7+категория. С това свое изкачване братята Меснер вдигат летвата, трудността в свободните изкачвания постепенно се повишава.

1971 год. Франция

Великият британец Пат Литълджон със сънародника си Стиф Джон правят по примамлевия “Аmerican Direkt” на Пти Дрю свободно изкатерване 7- кат.850 метра.

1972 год. Канада

Англо-американската група (Пол Брейуел, Дъг Хенек и Дъг Скот) изкачва 1200 метровия кулуар на “Mont Asgard”, 6+кат. свободно за 38 часа. Постепенно скоростните изкачвания заемат все по-актуално място в отчитането на спортните постижения в алпинизма.

1974 год. Патагония

Британецът Мартин Бойсен изкачва за първи път Aguja Innominata, 7- кат.

Ще обобщим за рождена година на тази дисциплина 1869 год., когато австрийският алпинист Поул Грохман и неговите италиански гидове Франц Инерколер и Петер Салчер изкачват страховитата 350 южна стена на Чима Гранде ди Лаваредо в Доломитите. Психологическият замисъл за това свободно изкачване и бил много по-сложен от самото му физическо изпълнение.

В наши дни техният маршрут най-често се използва за слизане от стената, но той е предшественик на съвременните впечатляващи изкачвания по Чима Гранде ди Лаваредо, достигащи категория на чисто преминаване 11-кат. До края на 1960 год. трудността, с която са преодолявали, е била 6-та категория. Започвайки от преодоляване на пасажи от 4-та категория в началото на века, трудност, която е преобладавала във всички класически маршрути към върховете, през годините тя се увеличава успоредно с развитието на технологиите, усъвършенстването на екипировката и съоръженията. Обособява нето на различните течения и стилове в алпинизма определят и постепенното нарастване на трудността. ”Не е толкова важно върху какво се изкачваш, а как го правиш”се превръща в мото на практикуващите катерене. С повишаването на трудността се развива и техниката на катерене, започват да се разработват и едни от първите методики за подготовка. За едно изкачване се води целенасочен тренировъчен процес, разработват се първите полигони за катерене на скали в близост до населените места.

В края на 70-те, в битката под лозунга “Свободно, доколкото е възможно повече” се впускат Марк Хюдън и Макс Джооун. Изглеждало, че Хюдън и Джоун са си поставили за цел да преминат всички признати за невъзможни проекти. Отчети за изкачванията си редовно публикували, както в американските, така и в британските списания, изумявайки въображението на съвременниците си. “Тези момчета бяха истински герои – спомня си Тод Скинар – със своите маршрути те направиха скок в стратосферата”.