Северната стена на Ла Дроат (Le Droates) е една от митичните хиляда метрови стени в Алпите, които предлагат невероятни ледени и миксови маршрути. Първото и единствено засега изкачване от българин е на Петко Тотев през 2001 г. по маршрута Jackson прокаран през 1978 г. от S. Shea et D. Jackson.
Видео от изкачването на Marion Poitevin и Philippe Batoux по маршрута Cornuau-Davaille ED1; 1050 m.;5c; A1;4+
Разказ на Петко Тотев за изкачването през януари 2001 г.
Във Фр
анция пристигнах за участие в най-голямата в света среща на “гласиаристи”(хора занимаващи се с ледено катерене), която се провежда в Аржантиер ла Бесе. На нея се събират най-добрите катерачи от цял свят. Там всеки един от тях представя свойте изкачвания, чрез презентации, някой от тези изкачвания биват номинирани за престижната награда “Златен пикел”. Това е една от най-престижните награди в областа на алпийските изкачвания. Презентациите бяха вечер, а през деня с автобуси ни извозваха до подстъпите на обекти за ледено катерене. Проблемът беше, че валеше дъжд и трудно се добирахме до истински лед. Затова ходихме високо в планината за да катерим добър лед. В този район са долините Фурнел, Фресиниер, както и масива Де з ’Екрен, които са най-добрите заледено катерене места в Алпите. След една от вечерните срещи се видях с номинираните за “Златен пикел” катерачи Валери Бабанов от Русия и Жюл Картуайт от Великобритания . Заедно с тях и моя приятел от Франция Дидие Ману, решихме да направим бързо изкачване в алпийски стил (без биваци) по северната стена на Ле Дроат.
Избрахме си “Пътя Джаксън” който е най-трудния маршрут. Той е преминат за първи път от четирима французи през 1978 г. Първото изкачване на северната стена на Ле Дроат е направено през 1955 г. И за времето си се е смятало за истински подвиг. Височината на стената е 1000 метра, в горната си част Ле Дроат завършва с кулуар със среден наклон 61 градуса, а 400 метра от него са с вертикален наклон и надвесени пасажи. Стената е широка 400 метра и по нея има прокарани и други маршрути.
На15 януари времето се оправи, а и прогноза таза следващите двадни беше добра. Предвижихме се до Шамони, от където се тръгва за изкачванията на Монблан и много други известни алпийски обекти. На16-ти вечерта вече бяхме в заслона “Аржантиер”, оборудвани с целия необходим инвентар за изкачването. В заслона имаше пет-шестсвръзки, които тръгваха да катерят по-други маршрути. Получи се една приятна компания от хора свързана с планината и с общия интерес към нея.
Сутринта на следващия ден станахме в 3 часа, закусихме и в четири прекосявахме ледника по пътя към стената. Температурата беше малко под минус 20 градуса, но понеже се движехме не ни беше студено. Към седем и половина започнахме истинско катерене по лед с 50 градусов наклон. Първоначално условията за катерене бяха добри, но с набирането на височина те започнаха да стават “деликатни”. Ледената кора по скалите не навсякъде беше достатъчно дебела, за да може да се завие леден клин и се наложи да използваме скални клинове. Добрите условия в долната част на стената малко ни отпуснаха и когато стигнахме третата третина на стената разбрахме, че трудностите започват от тук. Пасажите ставаха вертикални на места надвесени катеренето беше трудно, трабваше доста да се внимава ,защото в условията на лоши осигуровки не трябваше да се допускат никакви грешки. Аз катерих в свръзка с Дедие като се редувахме да водим. В интернационалната ни компания от руснак, французин, англичанин и българин се оказа, че всеки говори поне малко френски.
Общо взето, радко приказвахе. По някой път се случваше от зор Валери да се обръща към партньора си Жул на руски или аз към французина на английски. В 6 часа се стъмни и продължихме катеренето на челници. Отново стана студено минус 25 градуса, а като добавка излезе вятър и заваля сняг. При такива изкачвания ръцете много лесно измръзват, защото постоянно са нагоре и темлякът на сечивото спира кръвообращението. Аз бях с едни стари ръкавици с пръсти, които не топлеха особено много. Пръстите на краката ми мръзнеха, тъй като през цялото време се крепяхме на леда върху предните зъби на котките, което нарушаваше оросяването и предизвикваше изтръпване на стъпалата.Тъмнината ни завари на един много труден пасаж, където се правят две осигуровки на 90 градуса отвес при мъгла и вятър. Продължихме малко по-бавно нагоре по кулуара, който в 11 часа вечерта ни изведе до пред върховия гребен. Починахме малко, колкото да приберем ивентара и да хапнем. Не бяхме яли нищо от както напуснахме заслона сутринта. Слизането започнахме по дълъг кулуар. Пускахме рапели със сто метрово въже. След 12 ръпела бяхме в основата на стената. Следваше преминаване на бергшрунда, Дидие беше първи избра най-лесния вариант-прескочи няколко метровата цепнатина в тъмното. След него беше Валери, но секунди преди да скочи, се откърти леденият корниз, на който беше стъпил. В последния момент той успя да се отблъсне от стената и се приземи в снега, след което се задържи на склона и не се хлъзна към пукнатината на бергшрунда. Валери се изправи и ни извика на руски да заобиколим. Към 5 часа сутринта започна да се развиделява. Пред нас се разкри невероятно красива гледка на назъбени върхове обагрени със всички цветове на дъгата облаци. Масивите на Монблан, Гранд Жорас и другите каменни великани се извисяваха наоколо с цялата си сила и величие. В 11 часа пристигнахме на Монтанвер, гарата на зъбчатата железница от Шамони. От началото на изкачването бяха минали 36 часа.
Източник: – Валери Георгиев в.Монитор 09.02.2001 г.
The north face of the Droites
Височина 4001 м.н.в. GPS 45°55?59?N 6°59?21?E
1.Eperon Tournier int?gral (Fernand Claret-Tournier et Charles Authenac, 1937 – Sylvain Jouty et Claude Deck, 1971 pour la version int?grale)
2.Couzy-Salson (J. Couzy et R. Salson, du 14 au 15 juillet 1952)
3.Cornuau-Davaille (Philippe Cornuau et Maurice Davaille, du 5 au 10 septembre 1955)
4.Axt-Gross (Wolfgang Axt et Werner Gross, du 24 au 26 juillet 1962)
5.Boivin-Gabarrou (Jean-Marc Boivin et Patrick Gabarrou, du 2 au 3 ao?t 1975)
6.Colton-Brooks (Nick Colton et C. Brooks, 1977)
7.Ginat (J. Ginat, G. Modica, JP. Simond et JM. Troussier, 24 juillet 1978)
8.Voie Jackson (S. Shea et D. Jackson, fin juillet 1978)
9.Richard Cranium Memorial (Mark Twight et Barry Blanchard, 1990)
10.Rhem-Vimal (1992)
11.Barnoud-Marsigny (Paul Barnoud, Bernard et Fran?ois Marsigny, du 31 d?cembre 1992 au 1er janvier 1993)
12.Baptistoune (Fran?ois Bernard, David Cayrol et David Ravanel, 3 f?vrier 1994)
13.Tristan Quintana (Joan Quintana i Paredes, hiver 1997)
14.Col de l’Aiguille Verte – Face N
