Леополдо Фариа, Руи Росадо, Ана и Бруно Силва Гаспар от Португалия прокараха нов маршрут“Off-Dido “ (7а; 550 метра) на стената „Babar” в долина Nangmah в Пакистан.
Това лято, заедно с тримата португалски приятели, Руи Росадо, Ана и Бруно Силва Гаспар, решихме да отидем и проучим големия потенциал на стените в Каракорум. Нашето ходене беше за един месец и половина това което не знаехме е, че най-трудната част ще бъде да стигнем до планината. Поради безпрецедентните наводнения, причинили огромни бедствия в цял Пакистан, резултат от които са хиляди жертви и пълен хаос, нашият екип беше блокиран в Исламабад. Тъй като пътят към Skardu (на врата към Каракорум) е затворен поради свлачища и унищожени мостове, полетите са прекратени заради лошото време, единствената ни възможност е да наемем джип и да се опитаме да достигнем до Skardu. След 3 дни на здраво шофиране и много препятствия на целия екип най-накрая успяхме да пристигнем в Skardu. От тук още 5 часа с джип и достигаме Kanday началото на дълго и мъчително пътуване до базовия лагер за Amin Brakk . За съжаление, крайна точка на пътя към Kanday е блокирана, така че е време да ходим, като добавим още 6 часа до трека! По пътя сме свидетели на бедствията, причинени от огромните срутвания, които са затрупали къщи и отнели няколко човешки живота.
Основната ни цел е беше да направим изкачвания в долина „Charakusa” но поради ситуацията в Пакистан и изчерпване на времето, ние бяхме принудени да променим плановете и да изберете по-близка долина. Избрахме да проучим на долината Nangmah. Тази зелена долина все още има огромен потенциал за нови маршрути и след оглед на стените около нашия базовия лагер ние забелязваме красива цепка по стената на Amin Brakk.
Свободното катеренето на голяма височина (до 5000 метра), не беше лесно. Многобройни цепки бяха пълни с растения и мръсотия, което ни принуждаваше първо да чистим, после да катерим свободно. Успяхме да използваме поредица от няколко широко отворени цепки, след които имаше няколко вълнуващи моменти! След четиридневни усилия, когато вече сме на две въжета от върха на една лесна плоча, без възможности за осигуряване, малка хватка се счупи и последва 12 метрово падане. Последва удар в малка издатина, последствията счупена китка и разкъсани ставни връзки на крака. Слизането до земята ни отне 4 часа и много болка, но успяхме.
Въпреки че достигнахме лесните пасажи непосредствено преди върха, щеше да бъде страхотно да се качим на самия връх. Много е вероятно това да е първото изкачване на тази стена.
Снимки: Leopoldo Faria
Източник: www.planetmountain.com