Потресаваща красота.
Това са първите думи на Мартин Маровски и Виктор Варошкин, когато започват за говорят за Патагония. Двамата бяха част от експедицията „Опашката на Дракона“, която направи първото българско изкачване на легендарния връх Серо Торе. От тогава да изминаха повече от три месеца, но споменът за красотата на това непознато място вероятно трудно ще бъде изличен, ако се съди по вдъхновението, с което двамата разказват за преживяното.
Долният край на света, в който са събрани брутални метеорологични условия и неземни форми. И всичко това, съчетано с възможността да се изкачи един от най-трудните в техническо отношение върхове, излят почти изцяло от лед. Макар да е висок едва 3128 метра
Серо Торе е едно от най-големите предизвикателства за алпинистите по света
Той е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка, разположен на границата между Чили и Аржентина. Близостта на два океана и Южния полюс създават неповторима климатична картина.
„Бил съм по целия свят, чел съм много за Патагония и не мислех, че ще ме впечатли толкова много. Потресен съм от красота. Грам не преувеличавам“, разказва Мартин Маровски, който заедно с Варошкин стъпват на върха на 6 януари.
От едната страна е Атлантическият океан и натам областта представлява зелена пампа с полупустинни райони и хълмове. От другата страна ветровете на Тихия океан образуват равен вечен ледник. „Бяло и гладко“, както казва Маровски. А по средата двете зони са разделени от огромни игли, които студеният вятър непрекъснато обдухва и обледенява.
„Това е първата естествена преграда за ветровете. Предпланината липсва. Има върхове, които са чисто скални и такива, които ги брулят бруталните ветрове от Тихия океан и са обледенени непрекъснато в супер странни форми. Това е един масив от вертикален гранит и вечен лед, където се образуват ледени гъби по 60-70 метра. Никъде по света няма такива образования“, казва Варошкин.
Това е място, което е почти еднакво отдалечено от океаните, но също така е много близо до тях. Върховете от масива изникват почти нулева надморска височина до над 3000 метра, като някои вертикални стени са високи по 1200 метра. Дори в самия масив климатът не е еднороден. Най-високият връх там – Фицрой, е само на някакви си два километра по права линия, но там толкова лед няма, защото е от подветрената страна. „Серо Торе е с 300 метра по-нисък, но приема вятъра от океана и амплитудата в температурите може да е 10-15 градуса“, казва Варошкин.
Цялата статия може да прочетете в Дневник Онлайн >>
