Денят е 28.04.2016 и всички, или поне всички сме се събрали пред залата на НСА. Събираме инвентар и се надъхваме за предстоящото катерене и хубаво време в слънчева Гърция. След както събрахме всичко се разпределихме по колите и газ към границата. Разменихме си радиостанции за да поддържаме връзка или по-скоро да не се изгубим от полезрение.
Стартираме и скоро сме на границата с Гърция, почиваме за малко събираме дружината и пак потегляме. Не след дълго стигаме и Солун, където отново правим спиране и след което продължаваме в посока Козани откъдето ще подходим към Метеора, мястото където ще катерим. Не след дълго започваме да се спускаме и да криволичим по завоите в централна Гърция, спираме отново да поемем въздух и забелязваме скала която е подобна на тези в Метеора, с малки камъчета стърчащи от нея. Всички или поне повечето се отправят да рaзгледат скалата, за да се подготвят за предстоящото. Продължаваме и не след дълго пристгаме и се отправяме към Къмпинг Кастраки, където разпъваме палатките и си правим лагера.
На следващата сутрин се събуждаме с дъжд, няма помен от слънчева Гърция и това което очаквахме, но това не е проблем, защото започваме да тренираме различните манипулации, правене на основна осигуровка (или така нареченият „мастър пойнт“) и изтеглянето на партньора ни, пускане на рапел, реверсиране, пускане на рапел само с карабинер, ако сме си изпуснали пртотриващото устройство, и още много други интересни манипулации, които е хубаво един катерач да има в своя набор от тактики и арсенал.
Ранният следобед времето се оправи, а вятъра изсуши скалите и се отправяме към скалите за първото си катерене на Метеора. Намираме си маршрути след като сме се разпределили по свръзки и започваме. Някои правят по две въжета други по три, важното е да се забавляваме и да се насладим на катеренето и скалата.
На другият ден времето е по-благосклонно към нас. Има слънце а и голям наплив от катерачи от различни страни и най-вече от съседните. Има много гърци разбира се, които ни гледаха из под вежди, но това не ни попречи да катериме с усмивка и настроение. След първото изкачване за деня стигаме върха на кулата и се записваме в книгата там. Повечето кули имат книги, така че не пропускайте да се отбележите като се изкачите. Слизаме надолу за да пуснем рапел от другата страна на кулата и се срещаме с Гогата и неговата група, а освен тях и много гръцки катерачи, както и друга българска група и македонци. Напрово си беше като разходка по Витошка. След този катерачен ден, последва още един такъв с хубаво време а и с много други дейности като ритане на топка с едно малко холандче, което рита поне с трима четирима от нас и за известно време майка му го преоблече 5/6 пъти, но като всяко дете то не се умори до самата вечер.
Последен ден. Сутрине е и леко ръми. След пет минути спира и Стамбата ни казва, че сега е нашият момент, за да хванем хубаво време. Тръгваме и след кратко каране стигаме до кулата, където се разпределяме две свръзки по трима човека да катериме една до друга. За нула време стигаме първа, а след нея и втората площадка. След първа имаше страхотна камина, единственото по-интересно е че нямаше клин за осигуряване, за това Стамбата пригоди един прусек, и го използва като клема за осигуряване. Пристигаме на върха на кулата и отново си записваме имената в книгата. Пускаме рапели и след събиране на инвентара се отправяме към лагера. Набързо събираме палатките и лагера и се разпределяме по колите за да се отправим обратно към родната България. Великден в Метеора, магично и мистично, катериш а докато катериш от манастирите по върховете се чува църковно пеене.
Един миг който отлетя бързо, но някой от нас знаем, че ще се върнем пак там, за да катерим на тази необикновена скала в това красиво място.
Автор: Ники Николаев 🙂
Снимки: Юлия Солунова, Станимир Желязков
