Препечатваме част от интервюто на Лео Холдинг за вестник „Дневник„. Прочетете цялото интервю тук.
Английският катерач Лео Холдинг е истинска легенда сред хората, които обичат предизвикателствата сред природата. Той е определян като един от най-великите катерачи в историята. Холдинг е първият британец, който изкачва без осигуровка Ел Капитан в парка Йосемити. През 2007 г. участва в експедиция за изкачването на Еверест, която цели да повтори подобно постижение от 1924 г. с тогавашната екипировка. В кариерата си има и много други исторически постижения във всички краища на Земята. Той ще бъде гост на десетите „Дни на предизвикателствата„, които започват във вторник в София. Преди пристигането си той беше любезен да отговори на въпросите на „Дневник“.
Изглеждате роден за приключения. Човек го възпитава или се ражда такъв?
– Аз лично мога да кажа, че съм роден за приключения. Най-ранните ми спомени са свързани с едно изгубване в Големия пазар в Маракеш едва на три години, изграждането на бърлоги в полето зад къщата ни и катеренето по дървета. Разбира се, за по-опасни приключения се изисква да изградиш определени умения. Също така мисля, че всеки може да се възползва и да се наслаждава на изпитанията на открито, ако това е правилното занимание за нивото на човека. Аз не пропускам да рекламирам чудесата от изживяванията на открито на всеки срещнат.
Какво беше значението на баща ви, който ви е въвел в сферата на изкачване на върхове?
– Баща ми ме посвети в заниманията на открито още от много ранна възраст. Помня как се разхождахме в планините наблизо до дома ни в Лейк Дистрикт в Северозападна Англия. Той ме въведе в скраблинга, което е нещо между ходене и катерене, в изкачването на ръбове, но не и в такива, които изискват осигуряване с въжета или големи технически умения. Моят ентусиазъм ме отведе при по-стръмните, по-технични терени, което даде основания на баща ми да помоли един негов приятел да ме въведе в катеренето по скали. Така че заедно се научихме да катерим с въжета. За съжаление човекът, който ни учеше – Малкълм Кънди, почина миналата година. Аз ще му бъде вечно благодарен за уроците, които ни даде.
Кога за пръв път усетихте, че това е призванието ви?
– Започнах да се катеря на 10-годишна възраст и още тогава се влюбих в изследването на вертикални стени. Знаех, че бих прекарал голяма част от живота ми в катерене и търсенето на предизвикателства. Много по-късно обаче установих, че вероятно това ще бъде основният фокус на моя живот и че ще направя кариера в тази област.
С кое от вашите занимания усетихте адреналина най-силно?
– Всеки BASE скок е различен, но някои от тях са изпълнени с невероятен адреналин. Особено, когато трябва да направиш много техничен изход или приземяването е много напрегнато, когато трябва да работиш, за да стигнеш до определено място. Миналата година две събития ме накараха да спра с BASE скоковете. Раждането на дъщеря ми Фрея и смъртта на най-добрия ми приятел Шон „Стенли“ Лиъри. Ако погледнем голямата картина, ще видим, че много хора загиват от този тип летене и според мен рискът не си заслужава.
Прочетете цялото интервю тук.