Безвремието в омагьосаната гора

Ако успеете да намерите пътя по реката и не се подхлъзнете на подводен камък когато я прекосявате, отвъд долинката, нагоре във вълшебната гора, след кратък пасаж от родопска джунгла, ще се озовете в омагьосващия свят на Айдукташ. Скалите там приличат на седнали каменни великани излезли от приказките и са магични.

–       Стамба, а къде са хватките?

–       Тука, на крака. Повярвай на краката си!

И наистина се оказаха магични тези скали. Споделяха от плътта си, задържайки както опитните еспадрили така и невръстните, едва прохождащи такива. Така всички заедно търсехме по нещо между някоя и друга цепка; нещо, което ни храни душата и, от което връхчетата на пръстите така се деформират, че променят отпечатъците им. Може би такава е Играта защото освен, че минаха маршрута “Метаморфозис”, някои от нас претърпяха истинско преобразяване, след което старите отпечатъци вече няма да им бъдат нужни.

“Куу”….”куу” – отмерваше на равни интервали безвремието в омагьосаната гора любимата тайнствена птица на Гогата. И тя бе част от вълшебното кътче, а нейният другар – черният щъркел – според Люси щял да побелее докато ни слушал по цял ден:

“Обериии!” “Тръгвам.” “Синьото въже съм.” “Натискай на краката!” “Въжеее!”

Много пот и магнезий бяха изхабени под слънцето и между капките през деня, но пък вечер… ех, вечер всеки от нас се превръщаше в герой-пазител. Едни бяха Пазители на Огъня и поддържаха жарта под пламналия небослкон, обсипан със звезди и мечти. Други – Пазители на Питието и Храната – вадеха от раниците си, както фокусник вади от шапката си, всевъзможни глезотийки за небцето. Пазителите на Музиката лавираха между импровизиран DJ-ски пулт и акустична китара, а Бай Ангел – единственият обитател в местността – пазеше печените картофи, които заровихме под жарта заедно с очакванията, защото “когато се катериш не трябва да тръгваш с очаквания.”

Не очаквайте и класическа пътека когато Стамбата каже “няма да пускаме рапел, сега ще минем отзад по една пътечка”. Пътеката се оказва откатерване по маршрут с трудност 3b-3c, който след дълго катерене по линията “Завръщането на Бесите” (6а) може да бъде истинско предизвикателство, особено за тези от нас, тръгнали с неподходящи маратонки.

В крайна сметка успяхме да покорим не само скалите, но също така и страховете си. Някъде извън зоната на комфорта, но в рамките на възможностите си, всеки от нас намери това, което не е знаел, че търси, но все пак му е липсвало. Тръгнахме си доволни и заредени с магична енергия в очакване да се завърнем.

Автор:

Цветелина Игнатова

 

 

Снимки:

Станимир Желязков