Споделени спомени от Сините камъни

Написано от stamba | май 3rd, 2012

Статията е прочетена 7204

Началото беше в града на Сините камъни.

Колегата ми, Гочето, показа снимки на стария Сливен. По това време и синовете ми трябваше да научат наизуст стихотворението „Родна стряха”. Така се отключи потокът на спомените и те нахлуха с пълна сила. Остарявам ли, що ли?

Доста години вече живея в пустата му София, ама Сливена не мога да  забравя. Нахлуват спомени от детството за търчането по сокаците, а после по Карандилските камъни и пътеки. Беснеехме си на воля, по цял ден ритахме топка, играехме на „ръбче”, ловяхме жаби в „коруча”, крадяхме череши и джанки. Не че у нас на двора нямаше, ама нали знаете, че хорските са най-сладки. Гонеха ни стопаните им, попържаха ни, ама ние търчахме здраво. Все си търчахме – за училище, за хляб в магазина, за банички при бай Митьо Гърмилото. Който не е ял от милинките му нищо не е разбрал от живота. Една милинка – 1 стотинка, 20 те държат сит до обяд и не ти идва на акъла за „кроасани” или вафли „трепач”. А на училище ходехме на две смени. И тогава родителите ни работеха от сутрин до вечер, че и в събота, а ние бяхме на училище по половин ден. Часовете по самоподготовка всеки ги провеждаше у дома си.  Думата на учителя беше закон. Бели правехме, ама даскалите като ти извъртят един шамар и ти държи влага поне два дни. А се оплача на баща ми в къщи и той ще ме довърши. И щуротии имаше. Никога няма да забравя първите си дънки. Бях в седми клас, когато брат ми (Бог да го прости!) ми донесе от Италия Levi Strauss. То бе радост, то бе чудо. И както става обикновено – циганин бял хляб трае ли – обувам ги аз и се изтипосвам в училище на кръжок по история. Първо гъзе, всички мен гледат. Но директорът на училището – 3-то основно “Д-р Иван Селимински” – решил да прави проверка на кръжочните занимания. Е, видя ме, че съм с гадни гащи, че като ме емна, изгони ме като мръсно коте и рече: „Без баща си да не си дошъл повече”. Какво са си говорили с баща ми не знам, ама още ме сърби вратът. Искаше да ги нареже, мамка им и гащи. То бяха сълзи, сополи. Добре че братлето се намеси и се разбрахме да ги обувам само през ваканциите.

Не мога да не кажа няколко думи и за учителите ми. То тогава клас под 40 деца нямаше и дисциплина му беше майката. На първо място г-жа Янка Мудева, преподавател по български език. Строга жена, научи ме на ред, водеше ни по разни екскурзии из България и запали у мен любовта към скитането и обикалянето. Мъжът й, ние си го бяхме кръстили Бай Даньо Мудьоола, учител по трудово обучение ме запали по пустите му планини. Водеше ни по Карандилите и ме научи на първите планинарски хитринки – сега му викат оцеляване в гориста планинска местност. Гледахме го в очите и ако изтрещеше на някой шамар, значи е имало защо. Ами учителката ми по история г-жа Дора Иванова. Влюбени ли бяхме в нея, защото беше млада, не знам, ама ме накара да обичам историята и да се гордея, че съм българин. Историята е единственият предмет, който съм обожавал и по който съм чел с мерак.

Неусетно премина детството. Нямаше “Гугъл”, Интернет и GSM. Как си вършехме работите, как си правехме срещите не знам, като най-близкият телефон от нас се намираше на „Двата аслана”? Единственото развлечение беше да отидеш на кино и Гойко Митич да направи криви гадните каубои. Те тия филми ни ги пускаха от време на време, та да ни държат влага и да има какво да коментираме и на какво да си играем.

Започнах да уча в Механотехникума. Това беше училище с огромна сграда, с работилниците му, с физкултурен салон и спортни площадки. Ходех облечен в синьо костюмче и с червена вратовръзка – левент, 1,60 м с вдигнати ръце.  Казваха, че ще ни е много трудно в първи курс. Така и не разбрах къде е трудното. Учителите от 3-то основно училище добре ни бяха подготвили. Значи, ще ставам аз стругар – фрезист, ама акълът ми още на улицата и в игрите. Вдигаме гюрултия в махалата, ритаме топка и се караме има ли гол, няма ли. Бая трябва да сме викали, щом братлето ме е чуло чак вкъщи, а площадката е на 300 м. Комшиите се сърдят на алармата, та идва брат ми и си ме прибира. Влизаме в двора, аз сърдит, че ми е развалил кефа, а той се хили. Показва ми стената на съседите, на която имаше два зазидани прозореца с неизмазани тухли. Вика ми, като си толкова ербап, можеш ли да се качиш по тези тухли. Къде ме търсиш бе, брат ми, а ти можеш ли?  Без много обяснения той се качи. Е, как пък аз няма да се кача! Опитах, и то взе, че стана.

Седнахме на стъпалото пред вратата. “Брат, –  казва ми той –  вместо да събираш махалата, защо не идваш с мен по Карандила да се катериш по камъните? Е, толкоз ми и трябваше. Значи вече съм голям, ще правим мъжки работи, щото катеренето и алпинизмът са си за мъже. Да знаете, че алпинизмът и ходеното по планините са като алкохолизмът – до гроб.  Продължаваме да търчим на училище, след това всяка свободна минута към Карандилските чукари, Данов камък, Злото място, Чаталките, Дълбоки дол, Източните, Поп Станчовите, Тюлбето. В неделен ден на Мочурите търчахме здраво. Купим си по една консерва „Копърка”, сложим един хляб в раницата и изхвърчаме.  Който не е ял „Копърка” /26 рибки за 26 стотинки/, хляб „Добруджа” /и той 26 стотинки/, нищо не разбира от планинарство. С други думи за 52 стотинки си вързал един „храноден”. Понякога, ако имаш левче, може да се облажиш и с пастет „Апетит”.  Търчим си по нашите чукари, четем книжки за истински алпинисти, дето ходят по чуждоземските планини и си мечтаем. По едно време брат ми реши да ни води по Мальовица. Това било Меката на българския алпинизъм. Преди да тръгнем ми каза, че като отидем там ще стане ясно ставам ли за нещо, или не. Е, как така, нали цяла година вече ходим по скалите, това досега не стана ли ясно. Един августовски ден автобусът ни остави на паркинга пред школа Мальовица. Гледам върха, който затваря долината, не мога да откъсна очи. Братлето пита дали съм се уплашил. Защо да се уплаша, аз по-красива грамада не съм виждал.  Искам да го качим. Качихме го след няколко дни по североизточния ръб. На мен очите ми все по северната стена. Опявам на инструкторите да пробваме някой маршрут. А те – не си дорасъл още. Ще видите вие. Прибираме се в Сливен. Пак яко търчане и физическа подготовка. Сутрин, преди училище, ставане в 5.30 ч., крос покрай стария затвор, „Селището”, „Манастирчето”, по стълбите надолу и у нас. След училище –  катерене по скалите. Много си обичам Карандилите, ама най-мразя Хайдушката пътека. Казаха ми, че ако искам да стана човек, трябвало да я качвам между 25-30 мин. Е, правех го, но докато изляза на превала над къшлата бая зор си беше, абе направо си настъпваш езика.

Дойде пролетта. Отиваме на Враца. Трябвало първо да изкача централната стена, а след това Мальовица. Като застанах под нея и вдигнах глава, шапката ми падна.  Стъписах се. Ще стане ли работата? Цяла нощ сън не ме хвана. В 5.00 ч. сме под стената. Така си беше тогава, рано се тръгваше по „големите” турове, в противен случай наказание. Тръгваме по „Конгреса”. Прохладно, готино време, скалата една сиво-бяла, не е като карандилската.  Първите няколко метра малко крива работа, но после истинска наслада. Катеркаме си, след нас тръгват други свръзки. Ами ако ни настигнат? Излагация. Ще ни настигнат, ама друг път! В 8.00 ч. сме на върха. Слизаме надолу по сипея и кроим планове за още един тур по стената. Да, ама не. Ръководните другари решават, че не сме дорасли да направим два тура за един ден на централна стена. Да катерим нещо друго. Ех, като се нервирах, иде ми да убия някое „светило” в алпинизма. Идва брат ми и ме пита пак ли аларма ще вдигам. Казва ми да отида на някой тур встрани и да намеря удоволствие в него. В живота не всичко става от раз. Защо бе, братле, все някой друг ще определя какво да правя? Нали ме учеше, че в нашия спорт трябва много точно да си преценяваме възможностите и да катерим според тях. Ама има Разрядна система, някакви правила. Като толкова ти се катерят големи турове ела, когато няма алпиниада и прави каквото искаш. И оттогава започнах да лъжа съдиите по алпиниадите, докато действаха тези правила. Напишем, че ще ходим на някой малък тур, който е в съседство с големия и се прехвърлим на него. Който иска да дойде да ме свали. Е, и наказания имаше, ама от планината могат ли да ме изгонят.

Но върнем ли се в Сливен бегом по Карандила и Мочурите. Зимно време се учим на ски на Даулите, при Жикито. Ските не са като катеренето – естествени и логични движения. Тия две дъски не се поддават лесно на управление. Що падане беше. Лека-полека схващах. То в нашия Балкан пада малко сняг, така че най-много два месеца да се шматкаш по пистата на Даулите. Освен това и зимно време трябва да се катери. Тръгвам един ден под лифта, ще правя изкачвания по лед. Точно след голямото дере, вдясно от лифта, на скалите се образува натечнен лед. Връзвам  с „тасмите” си котките „Гривел”, грабвам пикела „Касин” с дървена дръжка и започвам солово изкачваме. Удар с пикела, стъпка с котките. Удар с пикела, а ледът издава някакъв особен звук. Минавам 5-6 метра и се наслаждавам на катеренето. Изведнъж нещо взе да пука и с всичкия лед се сгромолясвам в храстите. По чудо без драскотина дори. Подвил опашка се прибирам надолу. След това разбрах, че особеният звук означава, че ледът кънти на кухо. Ама кой да ти знае тогава тази „дребна” подробност.

Голям съм вече. Моите съученици гонят гаджета, а аз серсемина гоня Михаля по планините. Ама като ми е готино. Те пият вече ракия, а аз пробвах бира –  как горчеше само! Е, това е, научих се да пия бира. И „големи” бели правех. Събрали сме се една вечер с моя приятел Жоро Мудев на неговия таван да слушаме „Deep Purple” на един раздрънкан грамофон. Слушаме и си мечтаем да скитаме по света. Жоро беше голям фен на „Purple”. В тия години откъде намираше всички „тави “ на групата не знам, ама бая пари даваше. Една „тава”  вървеше минимум по 45 лв.  Изведнъж с гръм и трясък през вратата влетя кварталният и след него един ОФ активист. Че като ни емнаха – каква музика слушаме, каква аларма вдигаме. Гледаме и не вярваме какво става. Щели да конфискуват плочите. Абе, ненормалници, знаете ли колко пари струват? Малко остана да грабна плочите и през прозореца да се кача на покрива на блока, та да ми хванат цървулите. С поглед Жоро ми каза да си трайкам. После разправии, писане на обяснения, някак си се размина работата. Теглиха ни по едно конско, „разясниха” ни каква прогнила музика слушаме и ни предупредиха, че ако пак се повтори ще останем без плочи. Тогава май баща му на Жоро, учителят бай Даньо Мудьооала, се застъпи за нас, ама това така и не разбрахме със сигурност.

В училище, в часовете по практика, крадях от железата, за да си правя клинове. Даскалите знаеха, ама си траеха, даже някои от тях взеха да ми помагат. Първо ме караха да си свърша работата по практика, а после да правя каквото си искам. Ходехме на бригади по селата. Беряхме грозде, царевица, пипер. Нарочно исках най-тежката работа, за да ставам „здраво копеле”. Взеха да ми трябват повече пари. Ама баща ми казваше, щом искаш парички – изкарай си ги. Ходех на „бахчата”, берях череши, продавах на пункта и изкарвах някой лев. Мамка им и череши, те не са като прасковите. Береш, береш, щайгата все празна. На пункта и те тарикати – никога не ги минаваха първо качество. Така успях да се науча да си изкарвам парите сам и да ги ценя.

Времето мина неусетно и ето, че вече завършвам. Наближава казарма, нали си беше задължителна.. Някъде по това време разбрах, че има и жени на този свят, та взеха да ми правят впечатление или пък аз на тях, знам ли. То аз си бях от „бавно развиващите се” в това отношение.

И така, завърших средното си образование. Сбъднах една от мечтите си – да ме приемат във ВИФ, специалност Алпинизъм, ама първо трябваше да си изгубя две години от живота в казармата. Следва продължение.

автор: Николай Панайотов

Related posts:

След 15 години на върха, Крис Шарма става на 30. Какво следва?
Катерачна среща - с.Губислав
ВИДЕО: Тренировка с Адам Ондра

2 коментара to “Споделени спомени от Сините камъни”

  1. Иван Иванов says:

    Страхотен разказ, който прочетох на един дъх и чакам с нетърпение продължението!
    Много хубав изразен и сладкодумен стил!
    А и всичко ми звучи толкова мило, близко, познато и родно!
    Поздравления и искрена благодарност за удоволствието от четенето!

  2. сем.Пиргозлиеви says:

    Благодарим за чудесния разказ!Върнахте ни към едни мили спомени,свързани с вашия брат /Светла му памет/ и неговата невероятна съпруга /Ваня/,с която все още сме приятели.Юри Панайотов е помогнал не само на Вас,но и на много хора да обикнат планината,Карандила, туризма…Малцина знаят,че той бе един от първите преподаватели във филиала на ТУ-София ,в град Сливен.Ние със съпруга ми-доц.Пиргозлиев,дойдохме от Русенския университет,за да помогнем при създаването на новото учебно заведение.Така се запознахме с брат Ви.Благодарение на него,правехме ежеседмични преходи,вСливенския балкан,по различни маршрути.Много често в нашата компания включвахме и студенти.Така заобичахме „Карандила“,както обичахме нашата р.Дунав. Вашият брат,през зимната ваканция водеше студентите на Мальовица,където ги учеше да карат ски. През пролетната ваканция им организираше базов лагер,с палатки,спални чували,лотки и др.на язовир Жрепчево. Пишем това с признателност и благодарност,че го е имало и че сме имали щастието да го познаваме.Малко са хората,които така са се раздавали.Поклон пред светлата му памет! Искрена благодарност за възможността,която ни дадохте да споделим спомените си за невероятния човек и приятел. Ще се радваме да продължите неговото добро дело.Благодарим!

Отговори

Катерене на скали – Лакатник или Боженица
Катерене на скали – Лакатник или Боженица
Публикувано преди 2 дни

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Лакатник или Боженица
Малките големи или как на 12 се минава 8b
Малките големи или как на 12 се минава 8b
Публикувано преди 2 седмици

Дойде времето когато малките станаха големи  и съвсем заслужено влязоха в клуб 8b.  Ники е един от супер прецизните малки BG катерачи, който постига невероятни успехи през последните години в…

Малките големи или как на 12 се минава 8b
Курс катерене на скали-Родопи
Курс катерене на скали-Родопи
Публикувано преди 3 седмици

От 5 до 7 октомври организираме курс за катерене на скали. Обучението е подходящо за катерачи, които желаят да излязат от комфорта на изкуствената стена и да се научат  да…

Курс катерене на скали-Родопи
Курс начално обучение по катерене на „Изкуствена стена“ м.Октомври
Курс начално обучение по катерене на „Изкуств…
Публикувано преди 3 седмици

Целта на курса по катерене на изкуствена стена е да придобиете основни знания и умения относно принципите на катерене и осигуряване.

Какво ще научите по време на курса:

Същност на катеренето и…

Курс начално обучение по катерене на „Изкуств…
Катерене на скали – Боженица
Катерене на скали – Боженица
Публикувано преди 3 седмици

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Боженица
Залата по катерене в НСА няма да работи на 22,23 и 24 септември
Залата по катерене в НСА няма да работи на 22,23 и 24 септем…
Публикувано преди 4 седмици

Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
Публикувано преди 1 месец

От 6 до 16 септември в Инсбрук Австрия се провежда световното първенство по спортно катерене за мъже и жени в дисциплините скорост, трудност и боулдър. Състезанието за България  ще се…

Световно първенство в Инсбрук по Евроспорт
Курсове и тренировки по катерене деца през м.Септември
Курсове и тренировки по катерене през м.Септе…
Публикувано преди 2 месеца

На 4 септември от 19:30 часа започваме с курса за начинаещи катерачи. По време на курса ще научим основите на  катерене, осигураване с горна, долна осигуровка, както и безопастност на боулдър…

Курсове и тренировки по катерене през м.Септе…
Arco Rock Junior
Arco Rock Junior
Публикувано преди 2 месеца

За поредна година отбора по катерене на НСА е с най-добро комплексно класиране на Arco Rock Junior, едно от най-силните международни състезания по катерене за деца до 14 години. 1-во…

IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
Финал на IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
Публикувано преди 3 месеца

Последното състезание в Петцен Австрия бе финал на Интер-регионалната купа, която представлява верига от състезания в Словения, Хърватска, Италия и Австрия за деца, юноши и девойки в трите дисциплини боулдър,…

Финал на IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
PreviousNext