За пламъчето в очите или как се става катерачка

Написано от fazata | март 14th, 2012

Статията е прочетена 5176

Казват, че ние всички сме си избрали съдбата; че никога не ни се дава повече, отколкото  можем да понесем, и че всичко, което ни се случва, има за цел не да ни пречупи, a само да ни огъвкави.  Ако обаче за кратък период от няколко месеца се случи да преживееш загубата на най-близкия си човек и твоя духовна половинка, покушение над живота ти, както и последвалия ад, в който жертвата става отново жертва, но този път на съдебната система и разследването, ти и твоята нервната система вече не са същите… Установяваш как от  позитивен и слънчев човек си се превърнал в посърнал, раздразнителен, нервен, сприхав, чието основно бягство от преживяното е работата, а единственото удоволствие – природата и усамотението. И макар да си повтаряш как най-важното е, че си оцелял, един ден разбираш: това само по себе си не е достатъчно, ако не започне процес на възстановяване.  Лекарите отдавна са формулирали това състояние. Наричат го пост-травматичен стрес – характерен за хора, преживели  покушения, самолетни катастрофи, земетресения, пожари, цунами. При тези екстремални състояния в мозъка рязко се изчерпват  депата на допамина.

Известен като един от „хормоните на щастието”,  неговата липса довежда до необратими понякога промени в психиката, в паметта, в здравето. Ти не ги усещаш, но тялото и мозъкът – да… Докато в един момент  нито ти, нито приятелите са наясно защо взаимоотношенията с теб не са както преди. И защо от човек, от когото всички са черпели вдъхновение и оптимизъм в трудни моменти, сега ти си този, с когото най-трудно се общува.  Поглеждаш се огледало и не знаеш къде е изчезнало онова пламъче в очите ти. И защо вече нищо не ти носи радост както преди. Сякаш и ангелите, които винаги са те закриляли, са отлетели, подплашени от теб и твоя гняв.

http://vbox7.com/play:8efbed9e2b

http://www.youtube.com/watch?v=Nr8x78rwkCo&feature=share

Когато обаче и здравето ти започне да куца, а лекарят, поставил диагнозата „пост-травматичен стрес”, ти каже, че състоянието ти е сериозно, знаеш, че не ти остава друг избор, освен да започнеш да възстановяваш тялото и духа си.  И както винаги на помощ идва (не)Случайността.

Когато покрай мой приятел попаднах в залата за катерене с накацали по стената пъшкащи хора, не можех да разбера за какъв дявол го правят.  Изобщо не подозирах, че по-късно това ще стане моя страст и терапия, която отново ще върне апетита ми за живот, забавления, работа, любов, приключения.  Изглеждаше ми идиотски безсмислено, налудничаво да катеря стена с височината на пететажен блок като антистресова и възстановителна терапия. Но тъй като мой колега и приятел вече ме беше записал, беше късно да абдикирам. И така с голямо нежелание започнах, успокоявайки се с мисълта, че след 3 седмици всичко това ще отиде в историята.

С моя страх от високо да се привържа към катеренето изглеждаше толкова вероятно, колкото катерач да се привърже към уикенд в мола. И ето дойде моментът за дебюта ми – забележителен и високодецибелов. Много при това: „Пуснете ме! Искам да слизам, да си ходя в къщи!” А агитката отдолу: „Давай, Павлинке, още малко!“ Забележително беше и покоряването на първия ми маршрут, след което  се спуснах по въжето премаляла, рошава, останала без дъх, с треперещи крака като Тотка в ръцете на ергенина бат Павле (от „ Де оня глас” на Чудомир).

Обещах си, че няма да се отказвам от срам пред себе си и останалите курсисти, но като свърши – ето нали вече не съм онази страхливка, просто ще си ходя по планините, ще си енджойвам и катеренето ще отиде в графата „Житейски опит”. Но колко съм грешала! Не съм знаела на каква кукичка съм се хванала, не съм знаела как удоволствието ще замести страха след много кратко време. И как мозъкът, започнал да произвежда допамин, ще иска още и още  от тези преживявания, доставящи му така необходимата храна.

В моменти на следкатерачна еуфория, когато всички проблеми ти изглеждат дребни и малки като пъплещи мравки, а здравословният ти смях става заразителен като епидемия, заявяваш на глас: „Че на кого са притрябвали трева и стимуланти, след като на света има ендорфинова посткатерачна смехотерапия !!!“

В индивидуалистична професия като моята, където усмивките са само изкуствени, а  приятелствата – конкурентни, светски, лицемерни и повърхностни, да срещнеш толкова хора на твоята вълна, с които можеш да покатериш, да се посмееш и позабавляваш, си е направо попадение. Най-ценното обаче в тези катерещи среди е истинското, естествено общуване, без да се налага да слагаш Маската на преуспелия човек, само и само да те приемат в социума.

Всеки път, когато се запътя към залата, си мисля, че сигурно са ми направили някаква тайна магия, която ме превърна от скучна, сериозна дама в запалена по екстремните преживявания шеметка, накараха очите ми да отново да светят, а сърчицето ми да бие по-бързо от на влюбена тийнейджърка на първа среща.

„Какво става с нея”, питат колеги,  пациенти, приятели. „Станала е една спокойна, щастлива, излъчва самоувереност. Нахилена до уши.  Да не би да е влюбена?” . „ Не можахме да Ви познаем, д-р Христова , та това Вие ли сте?”. „Много си се разхубавила, а последно имахте много уморен и болен вид.” „ Да не ни каниш скоро на сватба?”  „Не бе ,хора, това е от катеренето “. „Wow, Как поддържаш тази страхотна форма.  Диета ли, мъж ли? “„Не бе хора,  дължа я на Гогата, Фазата и Косьо”. Вдигане на вежди от отсрещната страна: „ Ааааааа, не е това, за което си мислете – те са треньорите ми  по катерене”. „А бе то, от 2 месеца са мои мъчители, но, да,признавам, на тях дължа тази си форма” . А най-близките ми приятелки: „Не знаем какво правите на това катерене, ама очите ти греят ”.

В същото време обаче, въпреки че ми донесоха душевно и здравословно възстановяване, новото ми хоби и амплоа не ще се харесат на всички, особено на некатерещите мъже с аспирации към мен. И тогава разбираш,  че заедно с твоята метаморфоза са се променили и критериите ти за човека, с когото искаш да споделяш живота си… Седиш и си мислиш дали мъжът, който те е поканил на вечеря, би се подмокрил, ако му се наложи да изкатери и наполовина от това, което правиш ти… Виждаш безплодните му усилия да те вкара първо в леглото, а след това и в националния битов стандарт – семейна вечеря с ракия и салата пред телевизора,  безсмислени уикенди с приятелски семейства на маса (уфффффффф). Безумни изглеждат и очакванията му да  станете средностатистическа семейна двойка  с привидно щастлив семеен живот, защото жените са се превърнали във вечно мърморещи отчаяни домакини и майки, а съпрузите им – в охранени, затънали в еснафски забавления и пороци  „улегнали” мъже… Децата – дебели и кисели, съпругът отдавна не е принц на бял кон, а изрод на магаре, а жената, яхнала метлата, не е онази принцеса, в която някога се е влюбил. И къдe отлетяха любовта и мечтите… А ти си пожелаваш никога, ама никога да нямаш такъв живот… „Време ти е за деца, за някой сериозен улегнал мъж до теб”,  съветват омъжените ти приятелки. Или „Открадни” си дете, като просто забременееш от някого.” (Моооляяяя?!?! Да открадна каквооооо?!?!?!?) „Къде си тръгнала с това катерене?”. „Нормалните мъжете отдавна слязоха  от  дървета”. Сякаш катерачите са някакъв хибриден човешки вид на 4 крака. „Да те запознаем с този или онзи богат 40 или 50-годишен богат разведен мъж/стар ерген, любител на голфа и на ол-инклузивните почивки”,  говорят по-възрастните ти познати, загрижени за твоето благополучие и бъдеще.  А ти си мислиш: „Нищо от никого няма да крада.  Децата не са крайна цел, а дар Божи. Търпението е велика мъдрост. Богатият  40 или 50-годишен мъж с неговия голф през уикенда би ме отегчил до смърт,  а от ол-инклузивните почивки най-много да стана дебела.”

И тайничко се подсмихваш, защото усещаш онази светлинка и безметежност, когато  отново, както в детството, правиш нещата, които те радват. И че няма нужда да бягаш, да търсиш и да преслeдваш миражи. Защото най-после си се обърнал към себе си. И там, вътре, си намерил Диамант.

Благодаря на моята приятелка Петя Димова  за подкрепата  да стана катерачка и за редакцията на тази статия.  Както и на Владо, който беше причината да стъпя на стената . И на всички треньори, които ме изтърпяха.И най-вече на проф. д-р Павлина Петкова, която инициира всички тези промени.

Очаквайте продължение: Супер Павлинка  на скалите

Автор: Павлина Христова

 

 

Related posts:

Фестивал на екстремните спортове X-POINT в Приморско
Chris Sharma, Klemen Becan, Mont-Rebei
Chris Sharma in "Perfecto Mundo" Project 9b+?

2 коментара to “За пламъчето в очите или как се става катерачка”

  1. Често е много по-трудно да се откриеш и да продължиш напред, от това да стъпяш на едно и също место. Пожелавам на Поли да се открие и още по-дълбоко към себе си, защото ще й е нужно върху скалата. А тя не толерира резерви, каквито всички имаме: страх, ужас, възторг, удовлетворение … Винаги зная, но не винаги успявам да удържа, че не споделя ли себе си със скалата след секунди политам. Приемам го не само като умора, но и реакция на непоносимост.

    Повечето наистина просто се озоват в ол нещо си, в голф клуб, правят сърцерспираща спа и какво ли не, ама само да блести. И това само защото било хубаво и някой го казал или гледал по телевизията и после като отишъл и се уверил какво е и нямал какво друго да каже, се похвалил и те ахнали от възхита, пък другата била ходила еди къде си и си купила нещо си, та за тази третата, която слушала и вече била с прическа от стилист и тя трябвало да се включи та … Вечни и „учудващо“ повтарящи се брътвежи с някак много предизвестен край. Какво по-естествено от това да се затоплиш или намокриш в спа, ама трябва ли цялата служба да знае ???

    Ще очакваме и Супер Поли на скали.

  2. Павлинка says:

    Първо беше мъжката гледана точка в катеренето като хобии начин на живот:
    http://climbnsa.com/2011/06/09/%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-30/.
    След това показахме женската гледна точка и начин на мислени
    Сега, Ице, тръпнем в очакване на продължението на статията ти от миналата година……. A коментарът ти, както винаги провокативно искрен, си е направо резюме или увод за твоята нова. Айде 🙂 :* от мен

Отговори

Първо преминаване 9a+, Flash
Първо преминаване 9a+, Flash
Публикувано преди 6 дни

Адам Ондра, отново отвори нова глава в историята на катеренето. На 10 февруари 2018 година, той премина Flash "Super Crackinette"9а+ в Saint Léger du Ventoux - Франция. След катерене около две…

Първо преминаване 9a+, Flash
Тренировки и курсове по катерене през Февруари
Тренировки и курсове по катерене през Февруар…
Публикувано преди 3 седмици

В понеделник 5 февруари от 19:30 часа започваме курс "Усъвършенстеване", предназначен е за катерачи, които са минали начален курс и могат да катерят на долна осигуровка. Насочен е към подобряване…

Тренировки и курсове по катерене през Февруар…
Курсове и тренировки по катерене през м. Януари
Курсове и тренировки по катерене през м. Януа…
Публикувано преди 2 месеца

След почивните дни на 8 януари (понеделник) от 19:30 часа започваме с курс „Усъвършенстване“ (повече инфо тук) курсът е подходящ за катерачи, които са преминали начален курс и желаят да…

Курсове и тренировки по катерене през м. Януа…
Катерене в Турция
Катерене в Турция
Публикувано преди 2 месеца

Работно време по празниците
Работно време по празниците
Публикувано преди 2 месеца

Залата по катерене в НСА ще работи до (петък) 22.12.2017 , след коледа и нова година ще отвори във (вторник) 02.01.2018 г. Картите на посетителите за новата година ще бъдат удължени…

Работно време по празниците
Снимки от коледното парти 2017 год.
Снимки от коледното парти 2017 год.
Публикувано преди 2 месеца

Коледно парти 2017 г.
Коледно парти 2017 г.
Публикувано преди 2 месеца

Няма как да завършим 2017 г. без едно от най- важните събития за годината КОЛЕДНОТО ни ПАРТИ. За втори път ще празнуваме извън залата за катерене и сме запазили  „Cozy bar“.

Мястото…

Коледно парти 2017 г.
Катерене на скали – Лакатник
Катерене на скали – Лакатник
Публикувано преди 2 месеца

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Лакатник
Какво трябва да знаете за карабинерите
Какво трябва да знаете за карабинерите
Публикувано преди 3 месеца

В осигурителната верига свързваща катерача с партньора, който го осигурява, карабинера е един от елементите, изискващи най-голямо внимание. Въпреки, че повечето катерачи сляпо му се доверяват, неговата употреба изисква повишено…

Какво трябва да знаете за карабинерите
Шона Кокси и Лия Крейн. Тренировки в Калифорния
Шона Кокси и Лия Крейн. Тренировки в Калифорния
Публикувано преди 3 месеца

PreviousNext