Белият връх

Написано от stamba | септември 15th, 2011

Статията е прочетена 6190

ЗАЩО МОН БЛАН? Работя от 15 години в НСА „В. Левски” и все слушам приказки от разните там „корифеи”, че  своебразен връх в обучението на студентите в специалността Туризъм –алпинизъм трябва да се превърне посещението на „меката” на световния алпинизъм – района на Шамони. Там да се извършат изкачвания от различно естество, за което тази долина предлага прекрасни условия. Е, взехме се в ръце и тази година посещението стана факт. Тук е мястото да благодарим на ръководството на НСА, което подпомогна финасово транспортните разходи, на безценната помощ на Борислава и Руслан, които ни приеха и ни накараха да се чувстваме като у дома си  в стопанисвания от тях хотел.

ПРОГРАМАТА. Ами тя трябваше да бъде максимално съобразена с желанията на всички. С други думи да се изкачи европейския първенец и да се направят максимален брой изкачвания както по смесени и скални маршрути. Хубавото на Шамони е, че има какво да се прави, ако времето е добро или лошо.

Още на първия ден след пристигането ни излязохме в района на Егюй ди Миди, където осъществихме изкачвания на едноименния връх от различна категория на трудност. Целта бе наред с изкачванията да направим и аклиматизация, тъй като студентите за първи път излизаха над 3000м.н.в

ИЗКАЧВАНЕТО. И така след информацията за благоприятно време на 28.08.2011г. след обяд се отзовахме 7 души на ледника под хижа Космик на бивак. Прогнозата за времето е много точна и е по часове. Въпреки неколкократните усилия на Борислава да ни запази места в хижата, се наложи да бивакуваме тъй като хижата е препълнена. Когато станахме в 1.30 часа и излязохме от палатките за да се приготвим за тръгване и погледнах към Мон Блан де Такюл, видях върволицата от челници по маршрута и неспиращия поток от хора, който излиза от хижата се изкефих, че сме взели правилното решение да нощуваме на палатки.     Е тръгмаме – часът е 2.10 минути 29.08.2011г. Ние старците – аз и проф. Бърдарев сме с една идея по-бързи в приготовленията и сме първи. Като гледам в тъмното множеството челници започва да ме гложди мисълта, че трябва да се съобразяваме с темпото на движение на стръмните участъци на движещите се пред нас, дали няма да се образува „тапа” на Мон Муди и най вече как ще се чувства младежта. Избрахме маршрута през трите върха, защото е най-дълъг и сравнително по-сложен от този през Гуте. Като стигнем на върха, ако всички се чувстват добре ще слезем през Гуте и по този начин ще осъществим пълен траверс на Мон Блан.

Само, че първо трябва да се качим. И така след първия стръмен участък на Такюл сме в колоната от изкачващи се нагоре. Където е възможно изпреварваме, но не винаги това е най-удачното решение. Професорът се оплаква от болки в коляното, които след няколко минути му блокират крака напълно. Старите травми си взимат дан. Излизаме от пътеката леко встрани, за да не пречим(познайте дали някой от така надутите като пуяци френски водачи ще освободят пътя, ако имат проблем – никога). Решението го вземаме бързо – аз продължавам с въжето, а той слиза в бивака.    И така сам продължавам нагоре с мисълта където терена позволява да изчакам момчета. Движа се с добро темпо и си мисля, че на седлото след Такюл ще се съберем със студентите. След 1.50 минути съм там, само дето духа гаден вятър и стоенето на едно място е доста неприятно. Решавам да се движа максимално бавно, дано да ме настигнат, иначе ще замръзна. Опитвам връзка с радиостанцията, но от студа батерията е паднала. Човекопотока ме грабва и по Муди. Все по-често започвам да срещам хора, които слизат надолу, явно върхът не е по силите им. Отзовавам се под ключовото място – около 50 метра стръмен 45-55 градуса леден склон обезопасен с въжен парапет.

Технически не е никак сложен има изкопани стъпки в леда и покрити с два пръста фирн – котките държат прекрасно. Само, че се чака ред. Студа щипе – все пак е само 5.30 часа, и който е посрещал зората във високата планина знае какъв студ настава преди да се покаже слънчевият диск на хоризонта. Не стига това, ами отгоре падат парчета лед съборени от катерещите пред мен. Тая няма да я бъде. Остава да ми спукат главата точно тук на Муди. Вземам решението веднага да изпреваря тия пред мен. Гледат ме малко на криво, но това е положението. Стигам до парапета и след няколко минути помагайки на един френч пред мен двамата сме горе. Потупвайки ме по рамото ми благодари. Аман от потупвания. Вятърът брули. Склона към Кол де Бренва доста се променил от преди две години. Преди, след края на въжения парапет следваше почти хоризонтално движение към седлото, а сега право надолу към ледника и след това към седлото.

Стигам до седлото, спирам за да направя закуска и по този начин да изчакам момчета. Общо взето се залъгвам, че ще ме настигнат, защото при тая навалица на Муди ще трябва да чакат ред.

Хапвам някой друг Сникерс, пия вода и най-красивото нещо – посрещам изгрева. Удоволствието е нарушено бързо. „Студът щипе бузките пак” и с много бавно темпо поемам нагоре. Стремя се да се движа с „хималайско темпо”, за да съберем с момчетата на върха. И така след общо шест часа от тръгването от палатките съм на Белия връх. Непрекъснато идват и слизат хора. Вятърът, който идва е от Италия. Така, че сядам от френска страна на завет и чакам. Правя снимки наоколо. Времето се ниже бавно, започвам да се претеснявам къде са момчетата. Студът пак започва да се обажда, движа се напред, назад. Опитват се да ме направят щатен фотограф, ама аз избягах. Поглеждам часовника – наближва час откакто съм на върха. Решавам да слизам надолу за да посрещна момчетата. И точно в този момент ги виждам на 100 метра под върха. Развиках им се окуражително и след няколко минути сме всички заедно. Гледам ги в и се опитвам да разбера как се чувстват. Всички са добре, като изключим лекото неразположение причинено от височината. Както предполагах забавили са ги на Муди. Снимки, пожелания за нови върхове. Време е да направя първата „консултация” на 4810. Въпросът е един – от къде ще слизаме. Единодушно решаваме, че ще правим траверса.

Последни снимки. Правим свръзка с Роско(Ростислав) и поемаме по ръба. Слъчево време, само дето до Вало вятърът се мъчи да ни издуха от ръба. Ама аз съм от Сливен и от вятър не ме е страх. Търсим завет под Вало. Сядаме за малко и отново напред. Не след дълго сме по ръба над Дом де Гуте и наблюдаваме курсовете на хеликоптер пренасящ товари за новостращата се хижа. Като гледам какво правят на тази надморска височина, се сещам за х. Вихрен. Къде сме ние, къде са френчета? Почиваме и хапваме на хижа Гуте и започваме неприятното слизане до Тет Руз. След около час сме на ледника до хижа Тет Руз. Колко се дръпнал надолу. Преди се пресичаше и стоманеното въже служеше за парапет, а сега въжето стои като за тролей а под него е камънак. Все пак минавал съм от тук преди 25 години.

Продължаваме надолу по лунния пейзаж. Започват да се срещат тревички и диви кози. Толкова са много и не се плашат от хората. Абе тука ловци няма ли? Срещаме хора изкачващи се нагоре и решаваме да ги попитаме колко има още до гарата на зъбчата железница. С тих ужас научаваме, че има ремонт по трасето и влакчето спира на Мон Лашат. Сдруги думи трябва да походим около 40-50 минути по линията. Нещо което правих през 1986година, ама тогава бях наказан от едно сливенско величие да слизаме пеш до Шамони, защото не сме го чакали на върха и нямаме обща снимка. Мочетата се шегуват с мен, защо ще го ходим по линията, нали си правихме общи снимки. Бързаме доколкото можем за да хванем последния влак. Успяхме. Общо за 14 часа направихме траверса на Мон Блан. Стамбата и Гогата ни посрещат на гарата. Те не бяха снас, защото направиха сериозно изкачване на Егюй ди Миди. Качваме се на буса и сме в хотела.

автор Николай Панайотов

 

 Към албума със снимки

Related posts:

Freesolo катерене
Да помогнем за Геикбаири
Дийн Фидълман и Stone Nudes

3 коментара to “Белият връх”

  1. patriotbg says:

    Искрено ме развесели тази статия.
    Коко, много добър разказвач си!

    Много добра статия и разказ за изкачването.

    Иван

  2. Много интересна статия. А самото изкачване само за студенти ли беше? Искам да знам дали да ме е яд, че пропуснах.
    Поздрави

  3. Можеше и други да участват, за другата година имаме идея да организираме същото ходене, но и с катерене в Доломитите. Тази година нямахме късмет с времето

Отговори

Arco Rock Junior
Arco Rock Junior
Публикувано преди 3 дни

За поредна година отбора по катерене на НСА е с най-добро комплексно класиране на Arco Rock Junior, едно от най-силните международни състезания по катерене за деца до 14 години. 1-во…

IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
Финал на IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
Публикувано преди 1 месец

Последното състезание в Петцен Австрия бе финал на Интер-регионалната купа, която представлява верига от състезания в Словения, Хърватска, Италия и Австрия за деца, юноши и девойки в трите дисциплини боулдър,…

Финал на IRCC InterRegional Climbing Cup 2018
Курсове и тренировки по катерене през м.Юли
Курсове и тренировки по катерене през м.Юли
Публикувано преди 2 месеца

На 3 юли от 19:30 часа започваме с курса за начинаещи катерачи. По време на курса ще научим основите на  катерене, осигураване с горна, долна осигуровка, както и безопастност на боулдър…

Курсове и тренировки по катерене през м.Юли
PERSPECTIVE: DAVE GRAHAM EP 4
PERSPECTIVE: DAVE GRAHAM EP 4
Публикувано преди 2 месеца

Треньор по спортно катерене
Треньор по спортно катерене
Публикувано преди 2 месеца

За втора поредна година в НСА “Васил Левски“ започва  програма за треньори по спортно катерене в образователно квалификационна степен „Бакалавър“. В нея е заложено студента да получи задълбочени знания и…

Треньор по спортно катерене
Алекс с още едно 8b
Алекс с още едно 8b
Публикувано преди 3 месеца

На 24 май Алекс, която е само на 13 години и е от клуба по катерене на НСА, направи второ женско преминаване на маршрута "El  Choro"- 8b Карлуково. Изкатерването на…

Алекс с още едно 8b
Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Публикувано преди 4 месеца

След почивните дни на 8 май от 19:30 часа започваме с курса за начинаещи катерачи. По време на курса ще научим основите на  катерене, осигураване с горна, долна осигуровка, както и…

Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Катерене на скали – Боженица
Катерене на скали – Боженица
Публикувано преди 4 месеца

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Боженица
Купа „Пройката“
Купа „Пройката“
Публикувано преди 5 месеца

През настоящата 2018 година се навършват 50 години от провеждането на първото състезание по ски-алпинизъм в България. В ранното утро на 04.04.1968 на старта пред х.Вихрен застават 12 отбора с…

Купа „Пройката“
Резултати от Radovljica – Словения
Резултати от Radovljica – Словения
Публикувано преди 5 месеца

На 4 март в Radovljica - Словения се проведе Интер-регионална купа по боулдър в която участваха 270 деца от Австрия, Словения, Хървацка, Сърбия и България. За клуба по катерене на НСА това…

Резултати от Radovljica – Словения
PreviousNext