НА РЪБА НА 30

Написано от stamba | юни 9th, 2011

Статията е прочетена 5410

Идват дни, когато човек престава да се радва на новите си костюми и обувки от моден бутик. Ярките вратовръзки и сините ризки вече не са достатъчни за промяната в 30-те плюс. Остава тежестта на кредитите и вече сключени застраховки, която като котвен камък напомня за миналото. А толкова ли е минало, питаш се отново, преди да отсечеш окончателно. Съответно задаваш си въпроса, ами аз пак ходя на същата работа, карам същата кола, дори от време на време се чувам с някой от старите приятели. Какво толкова се е променило. Отговорът е да, ама само от време на време и то стари приятели – непоклатима връзка от минало време в изживени моменти.

Първи стъпки в залата

ПЪРВИ СТЪПКИ В ЗАЛАТА

Някоя делнична утрин човек сяда на бюрото си и в съзнанието изниква спомена за спящите на стената катерачи. Шокираща гледка за хора, които нямат наглага за вертикално придвижване в пространството. Тялото е сковано от ужас, умът е замръзнал. Поравяйки се в мрежата намираш път към търсенията си – литература, клубове, спортни зали … Сякаш моментът е настъпил точно сега: извървян е целия път, няма емоции, няма обмисляне, планиране, съгласуване с други приоритети. Какво ли, ще пробвам. Курсът започва в четвъртък след работа. Ходиш да катериш по 2-3 пъти седмично, правиш първи опити на скали, четеш планинарска литература, наваксваш изгубеното. В началото ти се струва, че отделяш много енергия за катерене. Тялото ти обаче привиква с натоварванията и решаваш да вдигнеш летвата. Тогава тренировките стават 4-5 пъти в седмицата, уикендът е в мисли за скалата и планината, но вече  ти се струва, че трябва да полагаш все по-големи и повече усилия. Хубавото и по-важно е, че имаш с кого да го правиш. Естествено ежедневието се струпва изцяло върху ти, но сега нещата са някак по-леки. Спортните стени и скалите са си все там, планината гледа в затишие. Чувстваш се далеч по-добре и това те кара да продължиш.

Изненадващо телефонът звънва в четвъртък след обяд и те връща в реалността: в петък вечер си поканен на бебешко парти с доказани стари приятели – некатерачи. По дяволите за какво ми е тази дяволска машина, заканваш се на апаратчето, но въпреки това отиваш и пак плащаш месечния абонамент, за да не ти се случи нещото като във филма 127. Бебешкото парти е меко казано досадно, но след няколко питиета приемаш нещата по-леко. Единствената ти задача вече е да се опазиш от стара колежка, която се разчувствала покрай памперсите и креватчетата на овци и звездички. Знаеш обаче, че утре пак ще катериш итогава  няма да е необходим алкохол, за да убиеш скуката.

Вражите дупки Лакатник

Господи, за какво ти е това катерене, казват всички. Та ти си вече на 30+.  “Успял си”, толкова борби, какво стана … Дрън, дрън.  Ами другите неща, чудят се отново. Не е нужно да обясняваш на никой, но и как би могъл да направиш това. Търсил си по нещо навсякъде и сега намираш ключово парче от пъзела. То е различно на цвят и не пасва в старата картината. Взема ужасно много место и то толкова в центъра. Ти самия също продължаваш да  го приемаш трудно отначало, но с времето осъзнаваш, че се нуждаеш от него и все повече осмисляш ролята му в пейзажа. Скоро обаче то доминира над останалите. Това е картина за катерач, останалото е фон. Тогава си задаваш преломния въпрос: Господи, толкова ли е различен този стъклен и измислен свят на суетата и вече всичко е необратимо различно. Да, така е.

 

СТАРИТЕ И НОВИ ПОЗНАТИ, РОДИТЕЛИТЕ

Старите приятели са естествено големите губещи. Те продължават да си организират бебешки партита в петък вечер, но постепенно те канят все по-рядко под предтекст, че си зает и едва ли ще имаш време. Нали си на тренировки. Не се и сърдят на откази, но иначе ти пращат честитки за имен ден. Самотните колежки все пак още те обичат и се надяват, че като се откажеш няма къде да мърдаш.

 

За родителите стресът е много по-голям. Ден по ден обаче и те свикват с идеята и тя става далеч по-приемлива за тях. Усилията в това направление много варират и зависи от степента на подготвеността им. Възрастта няма значение, нали са ти родители и за тях е вроден инстинкт да наставляват живота ти. Препоръчвам на всички начинаещи плавния и методичен подход в това направление с избягване на излишна образност за изкачванията.

 

Новите ти познати вече са все  катерачи и хора с различни професии. Разделени на малки групи, които често преливат една в друга, свързващото звено винаги е катеренето. Здрава и еластична  нишка, на каквато разчитаме всеки ден, всеки един от нас. Тя е близо до нас в най-големите ни изпитания, доверяваме и се и се борим със страховете си заедно, а именно наричана динамично въже.

Христо Стоянов

СЛЕД ПЪРВАТА ГОДИНА

Навършването на година в залата може да се счете  за някакъв първоначален опит. През това време вече са минали около 7-8 курса начинаещи катерачи и си заявил, че оставаш в залата или въобще в катеренето. Обикновено от курс с по 10-20-30 човека остават по един двама, по-често никой. Начинаещи катерачи често продължават да идват и месец след курса по инерция, след което се откъсват от средата и прекъсват връзката завинаги. Разбира се има и редки изключения, които, по моя опит, са предимно хора от други спортове и така поддържат формата си с развитието на качества, които им дава този спорт. Това обаче винаги е за кратко и катеренето измества другите активности с времето, както е по-често или се откъсват завинаги. Моногамната му природа на катеренето не търпи разводняване с други активности.

 

С навършването на една година в катеренето обаче нещата едва ли са напълно ясни. Прочетено е много, опитът е малък. Тук е много важно да се спомене какъв е опитът на катерача извън зала на естествен терен и още повече с кого е бил той. На скали всичко е различно, а психиката на младия катерач трябва да се изкове отново. Тук е и второто сито. По-ситно и от първоначалното. Умората е натрупана, някъде има и физически контузии. Някои все пак  го преодоляват и тогава вече катерят не само защото им харесва, а защото им се налага. Единството от психика и тяло  има нужда да се разходи по-скалата и тя е по-силна от всичко останало и от всякога.

 

КРЪГОВЕТЕ НА ДОВЕРИЕ

Катерачите са особена каста, която е твърде затворена в себе си, за да допуска лесно външни елементи. Това и следствие на рисковата природа на спорта, а не някакви капризи и високомерие. Последиците от всяка неподготвеност и незнание могат да бъдат ужасяващи, включително и по-важно в психологичен елемент. Това е и причината катерачите да катерят с хора, които ако не на тяхното ниво, то във всеки един момент знаят какво се случва по нишката. Тук е и момента да направим прилюдието, че в много голямата си част от случаите, над 90%, по данни от полове на американския сайт RockClimbing.com, половинката на катерача е винаги катереща.

 

ЖЕНИТЕ В  КАТЕРЕНЕТО

Темата за хората и жените в катеренето е много дълга и всестранна и ще е обект на самостоятелна разработка, за да не се натоварва излишно настоящата статия с  „леко” сексистки характер.

 

Автор Христо Стоянов

 

 

Related posts:

Petzl RocTrip China - 2011г.
Sasha DiGiulian и Edu Marin 8b+ в Сардиния
НЕ заспивай Ице ... НЕ заспивай ти си Българин

14 коментара to “НА РЪБА НА 30”

  1. Цецо says:

    Поздравления, г-н Стоянов, хареса ми статията! Даже се позамислих дали и аз да не се пробвам на стената…:)

  2. Браво Ице, статията е супер. Катеренето е религия !!! 🙂

  3. vyiiii says:

    povinkata ne e zadyljitelno da e katere6ta, no pone tyrpelivo osigurqva6ta i s priklj4enski duh 😉

    a ina4e da, dobre si go kazal tova: „Хубавото и по-важно е, че имаш с кого да го правиш“ otnosno katereneto sled kursa.
    tva e pri4inata da ne ostavat hora, za6toto zavyr6vaiki daden kurs ostava6 pak sam sre6tu vsi4ki neizvestni v na4aloto i nqma6 li dostaty4no „harakter“ i izvestna doza kysmet – ne moje6 da prevyrne6 katereneto v na4in na jivot (koeto nadqvam se na vsi4ki ni e qsno 4e iziskva dosta vreme)..

    osven tova ne si li izgradil doverie v nqkogo, s koito da se kateri6 (az li4no ne prepopry4vam na nikoj, osobneo na4inae6t, da se vryzva s 4ovek, kojto ne poznava dobre. vyzomojnostite da se precaka sa neizbroimi), hodeneto na skali stava tvyrde tejko za oraganizirane..
    a kakvo e katereneto bez priklju4enieto na skalite.. ami.. sqka6 po4va da bie pove4e na fitnes.

    kolkoto do jenite, ne razbiram seksistkoto otno6enie.
    za mene „myjete v katereneto“ naprimer sa prosto dobra kompaniq, koqto moje da nosi pove4e koli4estvo bagaj. i tolkova.
    i prosto trqbva da si pasnete…

    sega, ako ima6 predvid tipi4nata poroda „kifla“.. ili oniq, koito napravo sa si cql „kozunak“ 😀 e ne, takiva mislq, 4e ne se zaribqvat po takava trudna rabota kato katereneto. no sy6toto vaji i za kifljovcite, nali? 😀

  4. Ице 🙂 свежарска статия 🙂
    Сега вместо да хулиш колежките си 🙂 вземи ги доведи в залата.
    Туко-виж пък си намерил половинка дето да те осигурява 😉

  5. Himalomi says:

    Причини може да има и още повече, но, както са казали и по-горе – трябва да имаш с кого да го правиш

  6. Милкана says:

    🙂 Есето ме изкефи. Колкото катерачи, толкова различни гледни точки.
    Чакам с нетърпение продължението за жените :))

  7. brunio says:

    Чудесен младеж,ведър и позитивен.Еднакво привлекателен както с риза, така и гол до кръста.Напред към нови и още по-вълнуващи открития в областта на този елегантен спорт фехтовката.

  8. nedbul says:

    Поздравления, статията е повече от добра!

    Няма как да не оставя своя коментар, все пак макар и кратък моят опит може да вдъхнови много от тези, което не остават в залата след курса;)

    Подобно на Христо и аз направих първите си стъпки нагоре по скалата на 31 една години. Преди това считах катеренето за екстремно рисков спорт, а това че съм семеен и с три деца допълнително ме възпираше да си помислям дори и любопитно за увисването на въже.

    Питате или не, ето как се започна. От няколко месеца работя в страна от Западна Африка. Една събота получих покана от колеги да се присъединя към тях в неделя, когато те ще отидат на скално катерене. Сам (без семейството) в тази страна, скука през почивните дни – е не мислих много дали да се съглася или не.

    Групата се състоеше от Мексиканец, Германци, Ливанци и Англичанин. Гледах ги как водеха маршрутите и страшно ме заинтригува. Предложиха ми да се пробвам на най-лесната скала, която в случая беше ІV. Не желаех да мисля за риска, за това, че не съм виждал досега дори и изкуствена стена, а просто се прилепих о скалата и започнах.

    Скалата беше с лоша структура, от която ми се разраниха пристите, но това не ми попречи да направя следният коментар към поканилите ме: „Скалното катерене е мечта, която не съм имал никога, но днес тя се сбъдна!“

    От тогава не чакам да ме канят, а сам питам кога ще ходят да катерят.

    На темата за жените в катеренето – това е едно от мястата, където няма разлика между половете. Аз поне не видях никъде, нито на скалата, нито при осигуряването. Недостига на физическа сила се компенсира с умствена изобретателност и прецизна предпазливост.

    Семейството прие очудващо добре новото ми занимание. За жената не знам дали ще ме последва на скалата, но за дъщеря ми съм сигурен.

    Остава само да се надявам, че ще мога да намеря време за катерене след като се завърна в БГ.

  9. Павлинка says:

    Моля, моля, без такива. Особено мъж да пише за жени,т.е за нещо което не познава и така и няма да познае, вероятно..,….Вижда ми се малко нелепо да се пише за жените, макар и те катерачки, защото и великите умове на човечеството са казали, че който твърди ,че познава жените е по-скоро глупак. Нека напиша аз (или някоя друга мацка- новобранка) в залата за новата ни страст-катеренето-за това как мъжете от нашия социален кръг като чуят за новото ни ходи бягат от нас, пищеeeeeeeeeйки. В по-добрия случай ни поставят ултиматум, а най -добрият измърморват,че вместо да съм се влюбвала в катеренето, предпочитал бил да се влюбя в него. Или шеговито да каже-ау,какво ще те правя по празници толква луда като те видят роднините.И мповече не мисе обажда. Е, аз само да кажа,че съм една от най -големи лигли в този спорт(но не смяяяяяяяяяяятам да се отказвам). И въпреки че съм такава, от както се катеря си представям дали мъжът, с който вечерям и“ ми се прави на интересен“ би си подмокрил марковите пантолони, ако изкачи и половината от маршрутите, по които се катери моя милост. От другата страна е физическата умора, мазолите и кървясалите ръце, травмите,които може да ми костват работата, защото в моя бизнес те са недопустими. А това че катеря с лак за нокти, гривна на крака и че си избирам седалката И по цвят – е, нали казвате, че всеки си има стил. И на суетни мацки като мен, той е такъв. Така че за всеки има място под слънцето. т.е. скалите. Дори и за жени, било те да се казват Павлинки ;). А иначе, Ицо, чудесна статия.

  10. Павлинка says:

    „Знаеш обаче, че утре пак ще катериш и тогава няма да е необходим алкохол, за да убиеш скуката.“
    „Тогава си задаваш преломния въпрос: Господи, толкова ли е различен този стъклен и измислен свят на суетата и вече всичко е необратимо различно. Да, така е.“
    По-точно от това не може и да бъде казано.
    Как да обясня на моите приятели, че ако се захване с катерене няма нужда от алкохол и напушване( говоря за онова, другото),защото и без тях си нахилен до ушите и очите ти светят :))))))))))))))

  11. nedbul says:

    Павлинке, то мъж да не се опита да се изкаже позитивно за жените;)))
    Не твърдя, че познавам жените (макар и след 10 години семеен живот) и не ми е това целта в живота, в частност на скалата, иначе най-много да се превърна в глупак. Изразих си мнението за жените на скалата и на тези в другия край на въжето, от които зависи животът ми, понеже бях впечатлен от техните способности, но не на жени, а на спортисти.
    Вероятно не съм съгласен да правиш своите обощения за мъжете само на база твоя личен опит с онези пищящи и подмокрящи се пичове, но всеки от нас има право на различно мнение и аз ще подходя с респект към твоето.
    Последното, което ни трябва на скалата е възмущението и неприязма един към друг – независимо в каква посока мъж-мъж, жена-жена, мъж-жена, пък било то и във форума.

  12. Павлинка says:

    Оле,оле,олеее,оллииииииииии ще паааднааааааааааа……Не, направо ще припадна( ударението е на първата сричка).
    Не знам за каква неприязъм и възмущение говорите?!?!?!?Възможно ли е така да ме интерпретират ,че чак аз да не мога да се позная, както и писанията си в собствения ми постинг. Направо зяпнах от удивление…….
    Това, което съм написала е по повод статията на Ицо и е с чувство за хумор( безобидно такова).Както и със самоирония, а всички, които ме познават знаят, че имам голяма доза такава. И защо решихте ,че се обръщам към Вас? ВЪОБЩЕ НЕ СЪМ ГО ЧЕЛА Вашия постинг………видя ми се прекалено дълъг( само някъде мернах,че имате жена и 3 деца, за което ви поздравявам). Така ли е устроена човешката природа, че да му се привижда само лошо, и скрит негативен замисъл ,дори ,когато такъв НЯМА. Простете ми, ако сте се почувствал лично засегнат по някакъв начин.
    Обръщам се към автора на статията, по повод “ сексистките си“ по собствените му думи възгледи за продължението на статията,“ бъзикам “ го един вид, защото въпреки намеците му ,че има такива, не познавам катерач, който да се държи по-добре, по-кавалерски и с по-голям респект към жените в залата.
    Нека не четем БИБЛИЯТА КАКТО ДЯВОЛА ЕВАНГИЕТО, за да не РАЗВАЛЯМЕ ЧУДЕСНОТО ЧУВСТВО, КОЕТО ОСТАВЯ ТАЗИ СТАТИЯ с великолепния си стил и позитивизъм.
    П.С. Каквото и да ми пишете, няма да Ви отговоря вече, за да участвам в пълненето с “ помия “ на този чудесен форум. Пък и увлечена да отговарям на лични нападки да не взема да падна неволно на ниво, на което не искам
    Бъдете здрав. И повече усмивки :)))))))

  13. nedbul says:

    ;)))) Добре, добре, Павлинка;))) мой ред е да се извиня. Не зле да казвате към кого се обръщате, тъй като в статията Христо деликатно не споменава нищо конкретно за жените в катеренето, докато два от коментарите (и двата дълги) споменават нещо по въпроса. Иначе благодаря за откровеността, че не сте прочела мнението ми;))) Пожелавам повече слънчеви дни на скалите и без травми;)))
    На всички останали съжалявам за помията, едва ли ще цапам повече;)))) Чао. ;)))

  14. Павлинка says:

    Е, в крайна сметка се разбрахме.,,, :)То не би трябвало и да е инак, защото сме катерачи и значи сме от един и същи бряг на реката.Поздрави 😉

Отговори

Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Публикувано преди 2 седмици

След почивните дни на 8 май от 19:30 часа започваме с курса за начинаещи катерачи. По време на курса ще научим основите на  катерене, осигураване с горна, долна осигуровка, както и…

Курсове и тренировки по катерене през м.Май
Катерене на скали – Боженица
Катерене на скали – Боженица
Публикувано преди 1 месец

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Боженица
Купа „Пройката“
Купа „Пройката“
Публикувано преди 2 месеца

През настоящата 2018 година се навършват 50 години от провеждането на първото състезание по ски-алпинизъм в България. В ранното утро на 04.04.1968 на старта пред х.Вихрен застават 12 отбора с…

Купа „Пройката“
Резултати от Radovljica – Словения
Резултати от Radovljica – Словения
Публикувано преди 3 месеца

На 4 март в Radovljica - Словения се проведе Интер-регионална купа по боулдър в която участваха 270 деца от Австрия, Словения, Хървацка, Сърбия и България. За клуба по катерене на НСА това…

Резултати от Radovljica – Словения
Три дни в три минути
Три дни в три минути
Публикувано преди 3 месеца

Три дни в три минути, тренировка на френския национален отбор.

Тренировкa с Акио Ногучи и Томоа Нарасаки
Тренировкa с Акио Ногучи и Томоа Нарасаки
Публикувано преди 3 месеца

Тренирай не спирай
Тренирай не спирай
Публикувано преди 3 месеца

Основни насоки в тренировката по катерене

Когато се тренира с цел дългосрочно развитие и повишаване на представянето в даден вид спорт, трябва да се вземат под внимание няколко основни принципа:

Тренирай многообразно!…

Тренирай не спирай
Първо преминаване 9a+, Flash
Първо преминаване 9a+, Flash
Публикувано преди 3 месеца

Адам Ондра, отново отвори нова глава в историята на катеренето. На 10 февруари 2018 година, той премина Flash "Super Crackinette"9а+ в Saint Léger du Ventoux - Франция. След катерене около две…

Първо преминаване 9a+, Flash
Тренировки и курсове по катерене през Февруари
Тренировки и курсове по катерене през Февруар…
Публикувано преди 4 месеца

В понеделник 5 февруари от 19:30 часа започваме курс "Усъвършенстеване", предназначен е за катерачи, които са минали начален курс и могат да катерят на долна осигуровка. Насочен е към подобряване…

Тренировки и курсове по катерене през Февруар…
Курсове и тренировки по катерене през м. Януари
Курсове и тренировки по катерене през м. Януа…
Публикувано преди 5 месеца

След почивните дни на 8 януари (понеделник) от 19:30 часа започваме с курс „Усъвършенстване“ (повече инфо тук) курсът е подходящ за катерачи, които са преминали начален курс и желаят да…

Курсове и тренировки по катерене през м. Януа…
PreviousNext