Без страх

Написано от fazata | февруари 16th, 2011

Статията е прочетена 5329

„Алпинизмът – спорт за смелите” – такъв лозунг можеше да се види, до преди десетина година на една табела между Алпийския Дом и скалите на Вратцата  край Враца. До преди десет-петнайсет години, да, вероятно алпинизмът наистина се е възприемал като занимание за по-луди глави, но днес картината е твърде различна и катеренето става все по-достъпно и за „по-бъзливите”. Все по-широка „гама” от хора от обществото ни го практикуват и това е чудесно. Но все пак страхът си остава фактор в катеренето, присъства неизменно във всички от нас – „алпинистите” и би трябвало да се управлява. Мога да посоча два вида страх, забелязани да се таят в мен и катерачите, с които общувам често:

–         страх от падане и нараняване;

–         страх от неуспех;

Страх от падане и нараняване – устройство и начин на употреба

Това е много полезен вид страх, изключителен дар от природата. Той ни позволява да имаме щастливо дълголетие в катеренето и изобщо. Не бива да съжаляваме, че присъства, а тъкмо обратното. Таи се в подсъзнанието, предполагам. Мъничко да се замислиш над твоите кошмари и ето ти го, страхът на светло, в твоето съзнание. И тогава следва интерпретацията на този феномен. Имайки пред вид многообразната човешка природа, тълкуванията са твърде различни, т.е., осъзнавайки, че го е страх от падане, всеки реагира по свой начин. Едни свалят гарда и решават, че тези неща са за „по-друга порода” хора. На другата противоположност пък са тези, които се стресват от своята „бъзливост” и се втурват през глава да се сражават с нея. Първите, престават да „водят”(да катерят боулдъри, по-високи от метър и половина) или го правят твърде рядко, като всеки път вгорчават удоволствието от това да си на прекрасно място, далеч от града, практикувайки това, което обичаш. Вторите, преминават през катарзиса на рисковани падания, контузии и опъване на нервите на тези, които ги осигуряват, наблюдават или просто знаят за начин,а по който се бунтуват срещу страха. Това са двете крайни реакции на осъзнаването, че те е страх от падане.

Явката в полет

„Златната среда” е в сработването със страха

Както става  често, решението е някъде по средата. Страх те е – нормално, бунтуваш се ожесточено, че те е страх – май не е съвсем добре. Да приемеш даден свой проблем, който на пръв поглед звучи като недостатък, изисква самообладание и духовна сила. Приеми, че те е страх – какво странно, че подсъзнанието се грижи за живота. Употреби здрав разум, анализирай степента на риск при даден маршрут! Използвай духовната си сила и воля – всеки я има –  не спирай да „водиш” маршрути с добра възможност за осигуряване. Бъди методичен – поддържай известен минимум от катерене на долна осигуровка, но и не прекалявай, не издевателствай с възможностите на психиката си. При първите си стъпки, т.е. първите две-три години, използвай опитни осигуряващи, които знаят как да направят падането „меко”. Иначе цялото ти желание отива по дяволите след „засичането” от някой, който само си мисли, че може да осигурява и натъртването на пети, колене и т.н. Защото е ясно, че в началото, почти не владееш тялото си, та поне от другата страна на въжето да има някой, който управлява нещата. С времето с изненада откриваш, че някак си  контролираш положението – усещаш се в летежната фаза и подобряваш посрещането на скалата. Като резултат се кооперираш с чувството за страх. При боулдър е подобно – добре е паданията постепенно да стават все по-сложни и изискващи координация.

Игнориране на страха – безумство или изкуство?

Игнорирането на страха от начинаещи катерачи, за мен е безумство и неграмотност. Сравнително лесно е да потиснеш страха тогава, когато не осъзнаваш, в пълна степен, какво се случва в момента. По тази причина, обратно, по-напреднали катерачи изпитват повече страх и респект към обективните опасности в катеренето – просто са твърде на ясно с тях. Не бива да се забравя колко жестоко се наказват грешките понякога. На тази игра с опасността можеш да се отдадеш в пълна степен, едва след като преминеш през десетки все по-сложни ситуации. Тогава, бидейки напреднал катерач, независимо в коя област – традиционно, алпийско, спортно или боулдър катерене, ще можеш да се насладиш, дори ще ти се налага, на изкуството на игнориране и потискане на страха. Различните видове катерене носят различна степен на риск, но независимо какво катериш, с времето  все по-често попадаш на маршрути, които са по-опасни от тези, които си катерил до момента.

Какво ли се случва в главите ни, когато сме в опасност?

При критични ситуации подсъзнанието регистрира риск, но и същевременно отчита факта, че летежната фаза ще бъде контролируема, което е следствие на множество предишни падания. Ако изобщо имаш воля да продължиш, на подсъзнателно ниво се заражда нещо като съпротива към страха и паниката. Усещането е странно, продължаваш да катериш и да мислиш за опасността, като за нещо не съвсем реално или направо да го кажем, почти да не мислиш за нея, в разрез със здравия разум. Разбира се, това е издевателство над психиката, не бива да се прекалява с него и всеки според собствените си възможности преценява колко често може да го прави. При мен, това, което съм наблюдавал многократно – например при катерене на традиционен маршрут (на „джаджи”), с лоши възможности за осигуряване – това „изключване” на страха може да бъде  извикано много по-лесно, когато съм в  добра форма. И нищо чудно –  отново подсъзнателно усещаш, че имаш по-голям физически толеранс  да си се мотаеш по ръба. Обратно, умората в критична ситуация извиква много неприятни мисли и детайлни гледки, т.е. води до паника. А в някои случаи, да се уплашиш е твърде нежелателно…

Обериии Лакатник, Вражите дупки Снимка: Р. Вакрилов

Страхът като двигател

По мое мнение, малцина са катерачите, които се нуждаят регулярно от солидна доза страх. Толкова здрава психика, че почти всяко твое катерене да е придружено с опасност от сериозни наранявания или смърт се среща при хора, броящи се на пръстите на едната ръка. Но все пак може да се каже, че има и такива, които наистина се забавляват със страха, нуждаят се от него и го използват като движеща сила.

Страхът – по-скоро пречка или по-скоро помощник?

И двете. Очевидно е пречка щом, когато си зле осигурен, катериш маршрути с трудност много по-ниска от максималната за твоите възможности (за справка, филмите “Hard Grit”, “On Sight”, “Committed”, “E 11”, “The Sharp End”). Да катериш близо до границата на възможностите си, когато си на косъм до много опасно падане, вероятно водещо дори до смърт, е изкуство, овладяването на което изисква време, работа и дори талант.

Очевидно е и помощник, щом като ни предпазва от предприемане на крайни действия. Кара ни да осмислим начина на катерене, техниката на осигуряване, да работим върху себе си – нашата психика, воля и дух. Прави ни по-силни.

Опасявам се не само за кожата си

(страх от категорията на маршрута)

Според мен, освен вече споменатите изконни страхове за живота и цялостта ни, доста сериозна роля играе страхът от неуспех. Този вид страх съм наблюдавал при катерене на много трудните, за мен, маршрути – така наречените „проекти”. Правя уговорката, че става дума за добре осигурени спортни маршрути, при които последното нещо, за което мислиш на пасажа, е лошото падане. Многократно съм си мислил  кои са пречките в главите ни при катерене на труден маршрут. Дълго време вярвах, че това е колебанието и съмнението, дали ще могат да се направят дадени движения, липсата на искрена вяра в способностите ни. Напоследък смятам, че става дума за чиста проба страх. Страх от маршрута, категорията, движенията на пасажа. Страх, който изпитваш независимо преди катерене или на самия пасаж, по време на катерене. Страх от провал, по време на извършване на самото движение. Опитах, вместо да си самовнушавам, че съм способен да направя дадени движения, изобщо да не мисля за маршрута преди катерене. Това предотвратява вероятността от неминуемото прокрадване на мисли, с нотка на съмнение и страх. Непосредствено преди да тръгнеш, авторитетите твърдят, че трябва да си представиш детайлно как преминаваш абсолютно успешно през всички пасажи. А по време на катерене, преди критичните места, направи всичко възможно да се самоубедиш, че не те е страх от дадени движения. Не позволявай на пасажа да те „мачка”.  Ако си внушиш, че не те е  страх, навлизаш в трудностите освободен, немислещ за последствията при провал. А в крайна сметка всичко, от което се нуждаем е действие, необременено от излишния товар на негативните мисли. Действие, придружено от единствената мисъл –  да успееш.

Автор: Явор Панов

Related posts:

Белият кон и cвръх-хората на планината (най-голямата тайна), II част
Сбогом Патрик Едленже (Patrick Edlinger )
Фестивал на екстремните спортове X-POINT в Приморско

3 коментара to “Без страх”

  1. ицо стоянов says:

    Тук мога да спомена, че страхът от падане и нараняване е вроден инстинкт. Той ни запазва живи като биологичи единици и не може да се игнорира, според мен от никого. Всеки го е страх. Страхът от неуспех обаче ми се вижда като медицинска диагноза. Никога съм нямал втория вид страх и не мога да го коментирам. Възхищавам се обаче не на тези които по някакъв се задържат на върха за определено време, но и слизат от него с гордост, за да го изкатерят по нови методи, по нови линии, с нови знания възможности и аура.

  2. Милкана says:

    Евала Явка, страхотен труд си написал! Сега, след като си осъзнал „страхът от неуспех“, можем да очакваме от теб още по-яки постижения!
    Иначе тази тема е необятна и много може по нея да се говори 🙂
    До Ицо Стоянов: страхът от неуспех не е медицинска диагноза, диагноза е да се занимаваш изобщо с катерене. Останалото е следствие :)))

  3. ммммм says:

    за страха от неуспех – когато го е страх човек от някое движение, защото примерно му се струва много трудно, невъзможно и тн. помага да си повтаря (и да си потретва..) на ум, че трябва ‘да спре да го мисли и да го опита’. ако си го повтаря достатъчно настойчиво и наистина иска да се справи с маршрута, рано или късно прави движението, колкото и да го е страх, че няма да мине, че ще се пада, че не му е по силите, че точно с тия еспадрили няма да се закрепи на точно това ръбче…. и тнтнтн
    малко самодисциплина един вид, но поне при мен за сега е действало.

    а колко до падането, хм, 10 000 пъти по-приятно е да се пада неочаквано, в движение, без предварителната негативна ‘подготовка’ т.е. без кофти очакване (разбира се говоря за случая, когато маршрутът има добри възможности за осигуряване). самото падане трае части от секундата и човек рядко нещо разбира от него. виж обаче кисненето на едно място и поддаването на неприятното чуство за някаква опасност, което се заражда в ситуацията.. и с тва на увеличаващата се нерешителност, са далеч по-изморителни и нервоизхабяващи.
    мисля си, че при почти всички би трябвало да е така – колко повече стои човек на едно място, мислейки за падането, толкова по-трудно става да се накара да се пусне (да падне) или да се задейства за още едно две движения до следващия клин. даже след достатъчно количество мислене второто става по-лесно от първото. 😀
    btw случaйно попаднах на много интересно обяснение по въпроса, за съжаление само за руско говорящите: http://www.psychology.ru/library/Alexey_Leontiev/01.stm (към средата на текста почва описанието на един експериемент).

Отговори

Коледно парти 2017 г.
Коледно парти 2017 г.
Публикувано преди 4 дни

Няма как да завършим 2017 г. без едно от най- важните събития за годината КОЛЕДНОТО ни ПАРТИ. За втори път ще празнуваме извън залата за катерене и сме запазили  „Cozy bar“.

Мястото…

Коледно парти 2017 г.
Катерене на скали – Лакатник
Катерене на скали – Лакатник
Публикувано преди 1 седмица

Катеренето е подходящо за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Катерене на скали – Лакатник
Какво трябва да знаете за карабинерите
Какво трябва да знаете за карабинерите
Публикувано преди 3 седмици

В осигурителната верига свързваща катерача с партньора, който го осигурява, карабинера е един от елементите, изискващи най-голямо внимание. Въпреки, че повечето катерачи сляпо му се доверяват, неговата употреба изисква повишено…

Какво трябва да знаете за карабинерите
Шона Кокси и Лия Крейн. Тренировки в Калифорния
Шона Кокси и Лия Крейн. Тренировки в Калифорния
Публикувано преди 3 седмици

Курсове по катерене през м.Ноември
Курсове по катерене през м.Ноември
Публикувано преди 1 месец

Еднодневно катерене на скали  04.11 (събота) - вижте тук .Курс „Начално обучение по катерене на изкуствена стена“през месец ноември започва във вторник 07.11 от 19:30 часа, предназначен е за начинаещи…

Курсове по катерене през м.Ноември
НЕ заспивай Ице … НЕ заспивай ти си Българин
НЕ заспивай Ице … НЕ заспивай ти си Българин
Публикувано преди 2 месеца

GRIGRI+
GRIGRI+
Публикувано преди 2 месеца

Ерата на Gri-gri не свършва, става все по-добро.

Виж подробна информация на climbshop.bg

Катерене за всички
Катерене за всички
Публикувано преди 2 месеца

Там където не се използва, магнезий, френдове или скални клинове. За определени маршрути, ще ви трябва сериозен екип.

Climbing for everybody (first meeting) from Martin GRAJCIAR on Vimeo.

Еднодневно катерене на Комини
Еднодневно катерене на Комини
Публикувано преди 2 месеца

Курсът, е подходящ за катерачи, които са преминали обучение по катерене на изкуствена стена и желаят да подобрят своите знания относно катеренето на скали. Обучението се извършва по спортни маршрути…

Еднодневно катерене на Комини
Daila Ojeda по Digital Crack – 8а+
Daila Ojeda по Digital Crack – 8а+
Публикувано преди 3 месеца

"Digital Crack" на Егюй дю Миди - едно от най-високите 8а+ в Европа. Когато Daila Ojeda вижда снимки на маршрута, разбира, че на всяка цена трябва да го пробва и…

Daila Ojeda по Digital Crack – 8а+
PreviousNext